![Човекът в лабиринта [The Man in the Maze] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/5/chovekt-v-labirinta-the-man-in-the-maze-download.jpg)
Човекът в лабиринта [The Man in the Maze]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Галактика
- ISBN: 954-418-091-5
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Човекът в лабиринта [The Man in the Maze]». Краткое содержание книги:
Но ето че земляните отново имат нужда от него. Експедиция начело с Чарлз Бордман и младия Нед Роулинс влиза в лабиринта с една единствена цел — да подмами Мълър в света, от който е избягал.
Бордман бе дошъл да го посрещне. Марта бе с него. Бордман бе загърнат в дебела кафява роба с метални нишки; ръцете му бяха отрупани с пръстени, а надвисналите му вежди бяха гъсти като тропичен мъх. Косата на Марта бе къса и морскозелена; бе посребрила очите си и бе позлатила тъничката си шия, тъй че изглеждаше като някаква отрупана с бижута статуя. Като си я спомни мокра и гола край кристалното езеро, Мълър не одобри тези промени. Съмняваше се, че бяха направени заради него. Знаеше, че Бордман обича жените да бъдат разкрасявани; навярно се бяха чукали в негово отсъствие. Мълър би се учудил и дори би бил донякъде потресен, ако не бе така.
Ръката на Бордман обхвана китката на Мълър в здрава хватка, която невероятно бързо, за секунди се отпусна. Ръката му се отдръпна още преди Мълър да успее да отговори на поздрава.
— Радвам се да те видя, Дик — рече неубедително Бордман и отстъпи няколко крачки назад.
Бузите му увиснаха, сякаш се намираше под голямо гравитационно налягане. Марта се мушна между двамата и се притисна към него. Мълър я прегърна, докосна раменете й и плъзна бързо ръце надолу към задника й. Не я целуна. Очите й бяха ослепителни и когато погледна в тях, се изгуби в хиляди отразени образи. Ноздрите й се разшириха. Той усети как мускулите на крехкото й тяло потреперват. Тя се опитваше да се освободи от него.
— Дик — прошепна тя. — Молих се за теб всяка вечер. Нямаш представа колко ми липсваше.
Тя се дърпаше още по-силно. Той плъзна ръце по бедрата й и натисна толкова силно навътре, че можеше да си представи как тазът й поддава и се огъва. Краката й трепереха и той се побоя, че ако не я пусне, тя ще падне. Тя извърна настрани глава. Той докосна с буза нежното й ухо.
— Дик — прошепна тя, — чувствам се толкова странно, толкова се радвам да те видя, че всичките ми вътрешности се разбъркаха… пусни ме, Дик, чувствам, че ми се повдига…
Да. Да. Разбира се. Той я пусна.
Бордман, потен и нервен, избърса лицето си, лапна някакво успокоително хапче, крачеше напред-назад, не го свърташе на едно място. Мълър никога досега не го бе виждал такъв.
— Ами, да ви оставя двамата малко насаме, а? — предложи Бордман, тонът му бе с една октава по-висок от обичайния. — Изглежда времето ми действа зле, Дик. Ще поговорим утре. Настаняването ти е уредено.
Бордман избяга. И Мълър усети как го обзема паника.
— Къде отиваме? — попита той.
— Навън има транспортен парк. Имаме стая в „Старпорт Ин“. Имаш ли багаж?
— Все още е на борда на кораба — отвърна Мълър. — Може да почака.
Марта хапеше ъгълчето на долната си устна. Той я хвана за ръка, качиха се на бягащата пътечка, която водеше от терминала до транспортния парк. Хайде, хайде — помисли си той. Кажи ми, че не ти е добре. Кажи ми, че нещо тайнствено те е връхлетяло през последните десет минути.
— Защо подстрига косата си? — попита той.
— Това си е право на всяка жена. Не ти ли харесва?
— Не колкото преди. — Влязоха в парка. — Беше по-дълга, по-синя, като море в бурен ден. — Качиха се в прилично на живачна вана возило. Тя седна колкото можа по-далеч, сви се до входния люк. — А и гримът. Извинявай, Марта. Бих искал да ми хареса, но…
— Разкрасих се за твоето посрещане.
— Защо правиш така с долната си устна?
— Какво правя?
— Нищо — рече той. — Пристигнахме. Стаята е резервирана, нали?
— Да, на твое име.
Влязоха. Той положи длан върху регистрационната планка. Тя светна в зелено и двамата се запътиха към асансьорната шахта. Хотелът започваше на пето подземно ниво под космодрума и се издигаше на още петдесет етажа; стаята им бе близо до дъното. Специален избор, помисли си той. Може би — апартаментът за младоженци. Влязоха в стая с калейдоскопични завеси и голямо легло с всички аксесоари. Осветлението бе тактично приглушено. Мълър си помисли за месеците, прекарани само с кубове-жени, и усети свирепо пулсиране в слабините си. Знаеше, че няма да има нужда да обяснява нищо на Марта. Тя мина покрай него към стаята си и остана там дълго. Мълър се съблече.