- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
2001–2007 г.)
Отборът на „Витоша“ изигра в групата 4 срещи, като постигна 3 победи и едно равенство. Българите започнаха с победа срещу английския „Лондон Спорт“ с 7:0. Мачът се игра от 12:00 ч на 13 октомври. Вторият двубой бе от 13:00 ч срещу словашкия „Дубница“. Отново „Витоша“ надделя категорично с резултат 7:1. Третата среща бе фактически срещу националния отбор на домакините, който в маратона се подвизаваше под името „Херенселектие“. Мачът бе изключително напрегнат, през първото полувреме се оформи и крайният резултат, най-напред „лалетата“ поведоха с 1:0, а след това българите изравниха. И през цялото второ полувреме не можаха холандци и българи да се пробият. Така за трети пореден мач тези два отбора не успяха да се победят. Първите две ремита, но като национални гарнитури, те направиха на европейското първенство в Турция. Последният двубой от ускорения турнир бе срещу „Ксиникс Ревивъл“, който започна в 16:00 ч и, който Витоша спечели, без кой знае какви трудности с резултат 3:0.
След повече от успешната игра закономерно българите заеха първото място в групата, което директно ги изпрати в елитния турнир. Там схемата също бе всеки срещу всеки. „Витоша“ имаше 7 двубоя, като по-голямата част от срещите се изиграха през нощта на 13 срещу 14 октомври. До Джаянт турнира достигнаха отбори от Англия, Холандия, Унгария, Белгия и Чехия. На пръв поглед самото класиране на българите за този турнир бе голям успех, но момчетата играеха мач за мач и не ги интересуваше какво ще се случи след маратона и какво ще бъде класирането. Техният стремеж бе всеки мач да доказват с играта си, че заслужават мястото си сред тези отбори. Елитният турнир за българите отново протече над очакванията на всички. Първият мач на българите бе срещу холандския дамски отбор „Вендене“. Мачът започна в 21:00 ч, дамите имаха превъзходна защита и коварно нападение. Но българите се проявиха като джентълмени и след като си осигуриха комфортната преднина от 3:0 не се напъваха да вкарват повече голове.
От 23.40 ч започна срещата на „Витоша“ с белгийския „Васланд“. През първото полувреме белгийците успяха да пробият на два пъти отбраната на българите, а витошките момчета успяха само веднъж да пропукат защитата на противника. През цялото второ полувреме българите яростно атакуваха, но за огромно съжаление не успяха да се доберат до равенството. Определено в този мач липсата на български шанс и засилената доза белгийски късмет попречи на отбора ни да вземе минимум точка.
В 01:00 ч на 14 октомври българите се изправиха отново срещу британците от „Лондон Спорт“. Отново студентите не дадоха шанс на лондончани, побеждавайки ги категорично с резултат 6:2.
След това отново трябваше да се играе срещу националната гарнитура на „ниската земя“, която в маратона имаше клубна принадлежност, както впрочем и „Витоша“. Двубоят започна в 03.40 и след 3-те поредни равенства, „лалетата“ претърпяха пълно фиаско. Българите ги разгромиха безапелационно с категоричното 8:1.
След този мач българите имаха по-продължителна пауза. Следващата среща започна в 07:40 и бе срещу „Нордзее“. Двубоят бе изключително напрегнат и резултатен. В крайна сметка българите надделяха с резултат 8:6.
Предпоследната среща бе срещу изключително силния тим на ВДСЕ — Будапеща от Унгария. Двубоят започна в 09:00 ч и бе твърде оспорван, резултатът дълго се запази равен, но в крайна сметка българите отново надскочиха себе си и победиха маджарите с 4:2.
Последният мач бе срещу националите от Чехия и започна в 13:00 ч на 14 октомври, т.е. 25 часа след началото на маратона. Българите бяха вече крайно изтощени, но имаха да си връщат именно на чехите, които през 2005 и 2006 г. грабнаха купата на България. Но умората на момчетата, а и класата на съперника не позволиха българите да доведат до успешен край намеренията си за реванш. Чехите спечелиха с резултат 7:2.
И така българите за 26 часа изиграха 11 срещи, от които направиха 2 загуби, 1 равенство и 8 победи.
Тези резултати позволиха на българския отбор да заеме смятаното за утопия и дори не мечтано от по-рано престижно второ място.
Никой не е подозирал, че именно българите ще станат вицешампиони на този голбален маратон, включително и самите момчета.
Друга голяма радост за България бе обявяването като втори голмайстор на турнира на лявото крило на „Витоша“ Николай Минчев Желязков — Парата.
Българският титулярен отбор се състоеше от следните голбалисти: Веселин Кушнеренков, Иван Янев — капитан и Николай Желязков. Отборът се допълваше от Пламен Буров и Христо Желязков. Треньор на българите бе Илия Попов, а негов помощник, преводач и асистент — Михаил Илиев.