Турнирът се проведе по системата всеки срещу всеки. Така първият мач на българите бе срещу отбора от Босна и Херцеговина, който българските голбалисти безапелационно спечелиха с 12:2. Вторият сблъсък бе с отбора от Лозница, в който отново се наблюдаваше тотална доминация на българските момчета и в крайна сметка завърши с тяхна победа с резултат 13:3. Следващият мач, срещу домакините от Косиерич, бе значително по-оспорван. Двубоят започна твърде динамично, а на моменти и нервно, но в крайна сметка българите отново показаха класа и разбиха домакините с резултат 8:4. Безспорно най-интересният двубой бе последният — срещу най-силния сръбски отбор — „Напредък“ от Белград. В него се състезават част от бившите олимпийски шампиони от Сеул 1988 г. Въпреки че са на една възраст, която предполага скорошното им оттегляне от голбалното игрище бившите шампиони са още на доста добро игрово ниво. Симбиозата, която демонстрираха белградчани между опита и младостта е твърде показателна и поучителна. Срещата с „Напредък“ бе изключително оспорвана, динамична и изпълнена с напрежение. Но за пореден път българите демонстрираха класа и самочувствие и в крайна сметка съвсем заслужено ликуваха, защото бяха победили и този наистина корав съперник с резултат 3:2.

За отбелязване е, че в отбора бяха включени двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение София, които се представиха много добре. Наистина това е пътят за развитие на българския голбал, който трябва да следва една възходяща линия, за да се постигат все повече и по-големи успехи. Младите трябва да израстат под крилото на своите по-опитни батковци, за да могат един ден да ги наследят и да носят успехи на страната.

Така безапелационно и заслужено българският национален отбор спечели това състезание на сръбска земя.

Не прави чест на домакините на състезанието, които бяха обявили награден фонд, който обаче след това не бе връчен на победителите от България. Паричната награда приблизително бе около 100 евро. Не е честа практика на турнири по голбал с регионален характер да се предлагат наградни фондове, но в случая Косиерич бяха обявили такъв фонд. Друг не особено лицеприятен момент бе раздаването на множество индивидуални награди, от които нито една не отиде за състезател на шампиона, т. е. нито една индивидуална награда не бе присъдена на българин. Друга интересна случка бе отхвърлянето на българската молба от местните съдии, българските момчета да играят срещите си с топката, която си носеха от родината. Топката на българите бе от новите, с които IBSA прие да се играе голбал. Разликата между старите и новите е, че старите са червени и по-твърди, а новите са сини и по-меки. Друг любопитен факт бе, че домакините искаха да си спестят една нощувка и първоначално всички отбори трябваше да напуснат Косиерич на 26 май след приключване на състезанието. Но по настояване на Морфи Скарлатов от ССБ организаторите склониха за българите да се направи изключение и да прекарат нощта в хотела, намиращ се в центъра на града. Защото едно пътуване из сръбските планински пътища през нощта би било твърде изморително и дори опасно. Протичането на състезанието бе твърде семпло в организационен смисъл. Липсваше онази задушевна обстановка, която битуваше през изминалите години.