Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Добре, маркграфиньо — призна неохотно Закат. — Признавам, че пророците притежават определени умения, които досега все още не са обяснени.
— Вярваш ли, че някой от пророците би могъл да те излъже?
— Умно момиче — измърмори одобрително Белгарат.
— Не — отвърна Закат, след като помисли. — Пророците са неспособни да излъжат някого. Те са свързани с истината и тази връзка е пословична.
— Добре тогава — каза Велвет и трапчинките на бузите й се размърдаха. — Ако искаш да провериш дали онова, което са ти казали, е истина, само трябва да повикаш някой прорицател и да го попиташ, нали?
— Лизел — възрази Гарион, — това би могло да отнеме седмици. Нямаме толкова време!
— О — възкликна русокосото момиче, — не мисля, че ще ни отнеме чак толкова време. Ако не бъркам, лейди Поулгара каза, че Андел призовала Кайрадис, когато Негово величество лежеше на смъртен одър. Сигурна съм, че можем да я убедим да го направи пак.
— Е, Закат — рече Белгарат. — Ще приемеш ли, че онова, което ти казва Кайрадис, е истина?
Императорът го погледна подозрително, търсейки признаци за някаква вероломна хитрост.
— Ти ме притисна в ъгъла — изрече обвинително императорът на Малореа, след това се замисли над думите на маркграфинята. — Добре, Белгарат — завърши той. — Ще призная всичко, което каже Кайрадис, за истина, ако и ти сториш същото.
— Значи се споразумяхме — заяви Белгарат. — Нека изпратим да извикат Андел и да решим въпроса.
Велвет излезе в коридора, за да поговори с един от пазачите, който вървеше неотлъчно като сянка след своя император, а Закат отпусна гръб върху облегалката на стола.
— Просто не мога да повярвам, че мисля сериозно за всичките тези невъзможни неща, за които ми разказа — рече той.
Гарион и дядо му се спогледаха за миг, след което и двамата се засмяха.
— Какво е толкова смешно?
— Просто стара семейна шега, Закат — отвърна Белгарат. — Гарион и аз обсъждаме възможните и невъзможните неща, откакто той навърши девет години. Знаеш ли, Гарион беше по-опърничав, отколкото си ти сега.
— Става по-лесно да приемеш всичко, след като отмине първият шок — добави кралят на Рива. — Също както когато плуваш в много студена вода. Щом изтръпнеш, вече не чувстваш толкова голям студ.
След малко Велвет се върна, съпроводена от Андел, която отново бе сложила качулката на главата си.
— Каза, че пророчицата от Кел е твоя господарка, нали Андел? — попита Закат.
— Да, Ваше величество.
— Можеш ли да я призовеш при нас?
— Да, мога да призова нейния образ, ваше величество, ако наистина това е необходимо и ако тя се съгласи да се появи.
— Необходимо е, Андел. Белгарат ми разказа редица неща, които трябва да бъдат потвърдени. Зная, че Кайрадис казва единствено истината. От друга страна, репутацията на Белгарат е твърде несигурна в това отношение. — И императорът хвърли лукав, поглед към възрастния мъж.
Белгарат се засмя и му намигна.
— Ще говоря с моята господарка, ваше величество — рече Андел. — Ще я помоля да изпрати свое подобие при нас. Ако се съгласи, ще ви помоля да задавате бързо въпросите си. Усилието да преодолее половината свят я изтощава, а здравето й не е цветущо. — След тези думи жената коленичи, изпълнена с благоговение, наведе глава и Гарион още веднъж чу едва доловимото мърморене на множество гласове, последвано от дълга тишина. След това се появи леко сияние и когато то се разсея, фигурата на Кайрадис се изправи пред тях.
— Ние ти благодарим за това, че пристигна, света пророчице — изрече Закат с глас, изпълнен със странно уважение. — Моите гости ми разказаха някои неща, в които не желая да повярвам, ала съм съгласен да приема за истина онова, което потвърдиш ти.
— Ще разкрия пред теб онова, което мога, Закат — отвърна тя. — Някои неща са скрити от мен, а за други все още не е дошло време да бъдат разгласени.
— Разбирам, че има ограничения, Кайрадис. Белгарион ми каза, че Ургит, кралят на мургите, не носи във вените си кръвта на Таур Ургас. Вярно ли е това?
— Вярно е — отвърна просто пророчицата. — Бащата на крал Ургит беше алорн.
— Има ли синове на Таур Ургас, които са все още живи?
— Не, Закат. Всички от кръвта на Таур Ургас загинаха преди около дванадесет години, когато последният му син беше удушен в едно мазе в Рак Госка по заповед на Оскатат, доверения адютант на крал Ургит.
Закат въздъхна и тъжно поклати глава.
— Значи всичко свърши — каза той. — Последният потомък на моя враг да издъхне незабелязан от никого в някакво тъмно мазе — да умре толкова безшумно, че дори да не успея да ликувам след смъртта му, нито да изругая онези, които са го отмъкнали от хватката ми.