Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Изненадващо, нали?
— Кой е Нарадас? — попита Закат.
— Той работи за Зандрамас — отвърна Гарион и се намръщи. — Но в това няма никакъв смисъл, Велвет. Защо й е притрябвало на Зандрамас да убива Закат? Нима не би искала да го има на разположение жив?
Лизел разпери ръце.
— Не зная, Белгарион — това все още не ми е известно.
— Велвет ли я нарече? — попита удивено Закат.
Девойката се усмихна и трапчинките се появиха на бузите й.
— Не е ли глупаво? — Тя се засмя. — Предполагам, че прякорите са израз на привързаност. Ала въпросът, който зададе Белгарион, е напълно уместен. Можеш ли да посочиш някаква причина, поради която Зандрамас би искала да те убие?
— Не сега, ала когато я настигна, ще изтръгна от нея отговора, който ви е нужен — ще го сторя дори ако се наложи да преобърна наопаки всичко в Ктхол Мургос.
— Тя не е тук — отвърна разсеяно Гарион, опитвайки се да намери разрешение на загадката. — Тя е в Ашаба — в Къщата на Торак.
Закат недоверчиво присви очи.
— Това не е ли твърде удобно за теб, Белгарион? — рече той. — Ти пристигаш и съвсем случайно някой се опитва да ме отрови. Белгарат съвсем случайно ме излекува. Келдар и Лизел също така случайно откриват кой е отровителят — той работи за Зандрамас, която отново съвсем случайно е в Ашаба — място, където вие отчаяно желаете да отидете. Тези съвпадения буквално разтърсват човешкото въображение, нали?
— Закат, започва да ми писва от теб — раздразнено каза Гарион. — Ако реша, че ми трябва кораб да отида в Малореа, просто ще си взема каквото ми е необходимо. Единствено доброто ми възпитание, което дължа на лейди Поулгара, ме възпира да сторя това.
— Как мислиш, че би могъл да излезеш оттук? — попита троснато Закат.
Това беше достатъчно. Гневът, обзел Гарион, беше напълно необясним. Той бе резултатът на хиляди препятствия и отлагания, които преследваха краля на Рива повече от година. Той протегна ръка през рамо, измъкна от ножницата меча на Желязната хватка и махна кожената покривка от дръжката му. Вдигна гигантското острие пред себе си и буквално захвърли силата на волята си към Кълбото. Мечът блесна с ослепително син пламък.
— Как ще изляза оттук ли? — извика той на изумения император. — Ще използвам ето това вместо ключ. Сега ще ти покажа как действа. — Гарион протегна ръка, насочи блестящото острие към вратата и заповяда: — Избухни!
Гневът беше прекомерно силен. Кълбото, събудено от могъщата вълна на разгневената воля, реагира прекалено неудържимо. Вратата изчезна, разцепена на безброй трески заедно с касата.
Закат се взря със зяпнала уста в коридора, разкрил се внезапно през очите му — навсякъде имаше трески и парчета.
— Божичко! — измърмори тихо Велвет.
Все още под влиянието на неудържимия си гняв, Гарион хвана ръката на зашеметения Закат и посочи с острието на меча напред.
— А сега ще отидем да поговорим с Белгарат — заяви той. — Ще вървим по коридорите, ако ми дадеш дума, че няма да викаш войниците си. В противен случай ще поемем направо през стените на къщата. Библиотеката беше в тази посока, нали? — рече той и посочи с върха на меча една от стените.
— Белгарион — скара му се Велвет. — Не се дръж така. Кал Закат беше много любезен домакин. Сигурна съм, че вече разбира какво е положението и е готов да ни сътрудничи, нали, ваше величество? — Тя се усмихна пленително на императора. — Не желаем да разгневим краля на Рива, нали? Наоколо има толкова много чупливи неща — прозорци, стени, къщи, целият град Рак Хага — и още много, много други.
Намериха Белгарат в библиотеката — четеше някакъв свитък, а до лакътя му имаше голяма халба бира.
— Открихме нещо — каза лаконично Гарион, когато влязоха.
— Така ли? И какво?
— Велвет ни съобщи, че тя и Силк са открили, че Нарадас е отровителят на Закат.
— Нарадас? — Възрастният мъж примигна. — Това се казва изненада.
— Какво е наумила тя, дядо? Имам предвид Зандрамас.
— Не съм сигурен. — Белгарат погледна Закат. — Кой ще наследи твоя трон, ако някой успее да те приспи навеки?
Закат сви рамене.
— Имам неколцина далечни братовчеди — по-голямата част от тях живеят на Мелценските острови и в Селанта. Линията на наследяване е твърде неясна.
— Може би тя има предвид тъкмо това, Белгарат — каза сериозно Велвет. — Ако в пророчеството на гролимите, което намерихме в Рак Хага, има някаква истина, тя трябва да доведе ангаракски крал на мястото на Последната среща. Послушен крал би й свършил далеч по-добра работа от Закат — тя би могла да короняса някой негов трети или четвърти братовчед, след което ще го обяви за крал. След това ще накара своите гролими да го наблюдават и да го доведат при нея, когато и потрябва.