Мълчаливецът

— Ако имаш намерение да се научиш как се пресява златоносен пясък, — заяви рязко той, — се облечи като хората.

Марая вдигна ръце и се върна в бараката, преди Кеш да размисли и да откаже да я учи. Свали дъждобрана и нахлузи дънки. Без да поглежда измъкна някаква риза от купа дрехи, струпани върху одеялата. Беше почти до вратата, когато забеляза, че ризата е на Кеш.

— Лоша работа — измърмори тя, закопча мекия син бархет и нетърпеливо започна да се закопчава. — Сам каза да съм се облякла. Ето, облечена съм. Не е определял какви дрехи да облека.

Нямаше смисъл да закопчава маншетите, които висяха под пръстите й, а раменете бяха поне на десет сантиметра под рамото й. Долната част на ризата стигаше под коленете. Когато Кеш бе облечен в тази риза, тя му ставаше, без да се гърчи и набира.

— Господи, този мъж е огромен — измърмори Марая. — Добре че не хапе.

Нетърпеливо занавива ръкавите, докато бяха над лактите, завърза долния край на възел, грабна тигана за промиване и хукна към мястото, където Кеш все още се занимаваше с конете.

— Готова съм — каза задъхано тя.

Кеш вдигна поглед, премигна, опита се да скрие усмивката си, но не успя. Пусна копитото на коня, което почистваше и се изправи.

— Следващия път не обличай толкова тясна риза — каза направо той.

— Следващия път — отвърна тя, — не си оставяй тесните ризи върху одеялата ми и то точно когато бързам.

Кеш се закиска и поклати глава.

— Чакай да си взема въдицата. Ще започнем да промиваме в бързея зад бараката. Потокът пресича едно приятно затревено място точно зад върбовата гора. Поне няма да те убива толкова на коленете като чакъла.

— А не е ли нужен чакъл за промивките?

— Само когато очакваш да намериш злато. А в нашия случай няма да търсим. Искаме само да се научиш как да промиваш.

— Господи, как ли ще се изненадаш, ако намеря някое парченце злато в този поток.

— Няма.

Мария се учуди.

— Няма ли да се изненадаш?

— Не, мила. Направо ще падна.

Първо проблесна усмивката й, а сетне смехът й отекна сред планинската тишина, по-ярък от златото, което Кеш бе откривал по тези места. Не се сдържа да не я докосне и разроши косата й с братски жест, който да прикрие внезапната топлина в тялото му и обзелото го напрежение. Тази реакция го изненадваше всеки път, когато я докоснеше, колкото и небрежно да бе, затова се стараеше да стои по-далече от нея.

За нещастие на Кеш нямаше добър начин, по който да научи Марая как да промива пясъка, без да е достатъчно близо до нея и беглите докосвания щяха да го възпламеняват непрекъснато. Меката трева под краката им, тихият ромон на потока и шепотът на близките върби, галени от вятъра не намаляваха с нищо чувствеността на миговете с нея.

Реакцията на Марая към близостта на Кеш не помагаше много за напредъка на урока. Когато поставяше ръце до нейните и стискаше студения метал, за да й покаже правилната техника, тя забравяше всичко, освен факта, че Кеш е близо до нея. Движенията й бяха неуверени, вместо гладки, което обезсмисляше урока.