Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— Още ли имаш неприятности, Кари?
— Знаеш, че мразя всичко това.
— Разбира се, че знам. Откакто пое тази работа, не правиш нищо друго, освен да се оплакваш.
— Не съм я поела — измърмори младата жена. — Беше ми натрапена. И не съм се оплаквала толкова много.
— Не спори с мен в присъствието на заподозрян.
— Аз ли съм заподозряната? — попита Джордан.
Очакваше шефката на полицията да го потвърди. В крайна сметка трупът бе в нейния багажник. След това полицайката бе длъжна да й прочете правата, а тя щеше да поиска адвокат.
Нищо подобно не се случи.
— А не си ли заподозряна? — повтори шефката на полицията. Наклони глава и се намръщи, сякаш се колебаеше. — Ще реша, след като те разпитам.
Джордан помисли, че жената сигурно се шегува, но изражението на лицето й показваше, че е съвсем сериозна. Наистина ли смяташе, че Джордан доброволно ще отговори на въпросите и сама ще се признае за виновна, така че полицайката да я арестува? Не може да е истина, помисли си тя. Цялата история приличаше на някакъв кошмар.
Но килията си бе съвсем истинска. Беше завряна зад ъгъла, в дъното на коридора.
Шефката на полицията отведе Джордан в тясната стаичка, после затвори вратата.
— Ще те заключа тук, за да съм сигурна, че няма да избягаш, докато се върна на местопрестъплението, за да говоря с криминалните експерти. Ще взема и ключа — добави Хейдън — за всеки случай, ако на някого му хрумне да те освободи.
Джордан не каза нищо. Не можеше. Беше изгубила дар слово. Трябваше да се успокои, да събере мислите си. Отпусна се на походното легло, постави ръце на коленете си с дланите нагоре, изправи гръб и се втренчи в каменната стена отсреща. След няколко минути затвори очи и се опита да си припомни някои от упражненията по йога, чрез които инструкторката й бе казала, че се постига вътрешен покой. Е, в момента и дума не можеше да става за вътрешен покой, но поне можеше да се опита да укроти бесните удари на сърцето си, да успокои дишането, а след това може би да овладее и страха, който я бе сковал.
Минаха повече от два часа, преди Хейдън да се върне в участъка. Тя отключи вратата на килията и влезе, влачейки зад себе си стол с висока дървена облегалка. Джордан чу помощничката да мърмори нещо в другата стая, но не успя да различи думите.
— Да не би помощничката ви да плаче? — попита Джордан.
Полицайката настръхна.
— Разбира се, че не. Това би било непрофесионално.
И двете чуха изхлипване.
— Явно съм се объркала — рече Джордан.
— Ще записвам разговора — заяви Хейдън, измъкна отнякъде малък касетофон и го остави върху походното легло.
Полицай Хейдън явно бе изключително некомпетентна. Джордан искаше да я попита дали някога досега е разследвала убийство, но въпросът сигурно щеше да я ядоса, особено ако изтъкнеше, че още не й е прочела правата.
— Имам някои въпроси. Готова ли си да ми отговориш честно? — Хейдън не изчака арестуваната да й отвърне. — Можеш да започнеш, като ми обясниш как е възможно да караш кола и да не знаеш, че в багажника й има труп.
Обвинителният тон никак не се понрави на Джордан.
— Вече казах, че взех колата от сервиза и не съм отваряла багажника, докато не излязох от магазина.
— А този твой приятел, професор Макена, се е срещнал с теб онзи ден и след два дни е намерен мъртъв. И ти нямаш никаква представа как е станало, така ли?
— Мисля, че имам право на адвокат, ако ще продължавате с въпросите — учтиво отбеляза Джордан.
Хейдън се направи, че не я е чула.
Е, щом е така и аз ще се включа в играта, реши Джордан и започна да се преструва, че не разбира следващите въпроси.
Накрая полицайката спря.
— Мислех, че водим приятелски разговор — рече.
Джордан наклони глава и я изгледа изпитателно.
— Вие ме заключихте в тази килия и записвате всяка моя дума. На мен не ми прилича на приятелски разговор.
— Чуй ме сега. За разлика от братята Дики, мен няма да ме изплашиш с приказки за ФБР и Министерството на правосъдието. Ще имаш адвокат, когато аз ти позволя. Щом си толкова осведомена, значи ти е ясно, че след като отказваш да сътрудничиш, сама се превръщаш в заподозряна в убийство.
Тя изключи касетофона и стана, за да прочете правата на Джордан. Изнесе стола и затръшна вратата на килията.
След час надникна иззад ъгъла и рече:
— Ето ти телефонен указател. Можеш да го прегледаш и да си избереш адвокат. Можеш дори да си го изпишеш от Изтока, момиче, но ще останеш заключена в тази килия, докато не отговориш на въпросите ми. И не ми пука колко дълго. — Подаде й тънката книжка през решетките и прибави: — Извикай ме, когато си готова да се обадиш.