Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— За какво мислиш? — попита Кара.
— Имам чувството, че надписът сочи нанякъде. — Върна сърцето върху масата и се зае да почисти пясъчника от края на аортата. Той лесно се натроши и изпадна. Сафиа се дръпна назад при вида на онова, което откри зад него.
— Какво има там? — попита Клей, проточил глава над рамото й.
— Нещо, което древните народи на Арабия са ценили повече от самата кръв. — Взе пинсета и извади на масата няколко кристални парченца изсъхнала смола. Усещаше сладкия аромат, излъчван от кристалите, запазили се с хилядолетия. Беше ухание от времена преди Христос.
— Тамян — каза Кара със страхопочитание в гласа. — Какво означава?
— Това е пътепоказател — отговори Сафиа. — Така както тече кръвта, така текат и богатствата на Убар. — Обърна се към приятелката си. — Би трябвало да сочи към Убар, към следващата стъпка по пътя към портите му.
— Но накъде сочи? — попита Кара.
Сафиа поклати глава.
— Не съм сигурна. Но от град Салала започва прочутият Път на тамяна. — Побутна кристалчетата. — А гробницата на Наби Имран се намира в същия град.
Кара изправи гръб.
— Значи там трябва да започнем търсенето.
— Търсенето?
— Трябва незабавно да организираме експедиция. — Кара говореше бързо с широко отворени очи. Но не амфетаминът подхранваше вълнението й, а надеждата. — В рамките на една седмица, не повече. Хората, с които поддържам връзка в Оман, ще се погрижат за всички необходими приготовления. И ще ни трябват най-добрите специалисти. Ти, разбира се, и всички, които сметнеш за подходящи.
— Аз? — попита Сафиа и сърцето й прескочи един удар. — Аз… аз не съм… не съм работила на терен от години.
— Отиваш! — отсече Кара. — Крайно време е да престанеш да се криеш в тези прашни зали. Да се върнеш в истинския свят.
— Мога да координирам нещата оттук. Не е необходимо и аз да съм на място.
Кара я погледна и за миг на Сафиа й се стори, че приятелката й ще отстъпи пред молбата й, както го беше правила и преди. После гласът на Кара спадна до дрезгав шепот.
— Саф, аз имам нужда от теб. Ако там наистина има нещо… някакъв отговор… — Тя поклати глава, беше на прага на сълзите. — Трябва да дойдеш с мен. Не мога да се справя сама.
Сафиа преглътна, повела борба със самата себе си. Как би могла да откаже на приятелката си? Взря се в страха и надеждата в очите на Кара. Но в главата й все още ехтяха стари писъци. Тях не можеше да заглуши. Детска кръв все още багреше ръцете й. — Аз… не мога…
Нещо изглежда се беше пречупило в лицето й, защото най-накрая Кара поклати глава.
— Разбирам. — Но от резкия й тон беше ясно, че не е така. Никой не разбираше. Кара продължи: — Но беше права за едно нещо. Ще ни трябва опитен археолог практик. И щом ти няма да дойдеш, знам точния човек за тази работа.
Сафиа разбра кого има предвид. О, не!
Кара сякаш усети потреса й.
— Знаеш, че той има най-голям опит с разкопки в онзи район. — Разрови чантата си и измъкна мобилния си телефон. — Ако искаме да успеем, ще ни трябва Индиана Джоунс.
4.
БЯЛА ВОДА
15 ноември. 07:02
Река Янгдзъ, Китай
— Не съм ти Индиана Джоунс! — изрева той в слушалките на сателитния телефон, за да го чуят през рева на реактивните двигатели на лодката. — Името ми е Омаха… Доктор Омаха Дан. Кара, много добре знаеш това!
Отговори му нетърпелива въздишка.
— Омаха? Индиана? Какво значение има, по дяволите? На вас, американците, имената ви звучат по един и същи начин.
Той клечеше до кормилото на лодката, която хвърчеше надолу по закривения речен пролом. Високи скали се нижеха по двата бряга на калната Янгдзъ, която се гънеше и извиваше през един участък с подходящото име „Теснините“. След няколко години язовирът Трите пролома щеше да потопи целия този район под тихите дълбини на седемдесет метра вода, но засега подводните скали и коварните бързеи си оставаха реална заплаха, докато бързата река се провираше през стеснението.
Скалите и бързеите обаче не бяха единствената опасност.
Куршум рикошира с писък в корпуса на лодката. Предупредителен изстрел. Преследвачите бързо скъсяваха разстоянието в двойка черни катери Ятаган 170. Дяволски бързи лодки.
— Слушай, Кара, какво искаш? — Моторницата му удари една вълна и за миг полетя във въздуха. Той се надигна от мястото си, като стисна по-силно кормилото с едната си ръка.
Вик на изненада прозвуча иззад него. Омаха извика през рамо: