Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Сафиа погледна към другите двама. И те го бяха чули, нали?
— Казах ви, че това нещо е кухо — прошепна Клей. Сафиа протегна ръка и разклати сърцето върху кожената подложка. Гравитационният му център се променяше при разклащането.
— Има някаква течност в средата. Клей отстъпи назад.
— Страхотно, само дано да не е кръв. Предпочитам моите трупове да са консервирани и увити като мумии.
— Добре е запечатано — успокои го Сафиа, като оглеждаше сърцето. — Дори не виждам как бих могла да го отворя. Сякаш бронзовото сърце е било изковано около течността.
— Гатанки, обвити в гатанки — каза Кара и на свой ред се зае да търкаля и оглежда сърцето. — А другите букви?
Кара се приведе напред. За нула време се ориентираха и откриха другите две камери. Тя прокара пръст по по-голямата, левия вентрикул. Беше гладък, без букви.
— Нищо — каза Кара, изненадана и смутена. — Може да се е изтрила.
Сафиа огледа по-подробно камерата, след като я овлажни с изопропилов алкохол, за да почисти повърхността.
— Не виждам никакви следи. Твърде гладко е.
— Ами левият атриум? — попита Клей.
Тя кимна и обърна сърцето. Веднага забеляза една линия, извита плавно по повърхността на атриума.
— Това е буквата Р — прошепна Кара с лек уплах в гласа. После се срина на един стол. — Не може да бъде!
Клей се намръщи.
— Не разбирам. Имаме буквите Б, УА или У, и Р. Оформят ли някаква дума?
— Би трябвало да познаваш тези три букви от епиграфско то южноарабско писмо, Бишоп — каза Сафиа. — Може би не в този ред. — Взе един молив и ги написа както трябваше да се четат.
Клей набръчка съсредоточено лице.
— Епиграфският южноарабски се чете като иврит и арабския, от дясно на ляво, обратно на английския. УАБР… УБР Но гласните между съгласните не се изписват. — Очите на младия мъж се разшириха. — У-Б-А-Р. Проклетият изгубен град на Арабия, Атлантидата на пясъците!
Кара поклати глава.
— Първо метеоритен фрагмент, който уж трябвало да пази Убар, експлодира… а сега откриваме името, написано върху бронзово сърце.
— Ако въобще е бронзово — каза Сафиа, все още наведена над сърцето.
Кара бързо дойде на себе си.
— Какво имаш предвид?
Сафиа вдигна сърцето с две ръце.
— Когато го извадих от статуята, ми се стори твърде тежко, особено ако е кухо и пълно с течност. Вижте мястото, където почистих лявата камера с алкохол? Основният метал е прекалено червен.
Кара се изправи с проблясък на яснота в очите.
— Мислиш, че е желязо. Като метеоритния фрагмент. Сафиа кимна.
— Възможно е дори да е от същото метеоритно желязо. Ще трябва да го изследваме, но и в двата случая не откривам никакъв смисъл. По времето, когато е била направена скулптурата, народите в Арабия не са знаели как да топят и обработват желязо с такова качество, да не говорим за такъв шедьовър на изкуството. Толкова много загадки има около това сърце, че дори не знам откъде да започна.
— Ако си права — трескаво рече Кара, — онзи нищожен търговски пост, изровен от пясъците през 1992, няма нищо общо с цялата история. Все още има нещо неоткрито. — Тя посочи артефакта. — Като истинското сърце на Убар.
— Но какво ще правим сега? Каква е следващата ни стъпка? Все още не знаем нищо за Убар.
Клей оглеждаше сърцето.
— Малко странно ми се вижда, че върху левия вентрикул няма букви.
— Убар се пише само с три букви — обясни Сафиа.
— Тогава защо са използвали сърце с четири камери и са изобразили буквите по посока на кръвния поток?
Сафиа се завъртя рязко.
— Обясни какво имаш предвид.
— Кръвта навлиза в сърцето през вена кава в дясното предсърдие. Буквата У. — Той забоде пръст в големия съд, който водеше към горната дясна камера, и продължи с урока по анатомия, онагледявайки думите си с действия. — После минава през атриовентрикуларната клапа към дясната камера, Буквата Б. Оттам кръвта се насочва от сърцето към белите дробове чрез пулмонарната артерия, после се връща обогатена с кислород през пулмонарната вена към лявата камера буквата Р. И изписва „Убар“. Но защо спира дотук?
— Защо наистина? — промърмори Сафиа с набръчкано чело. Размишляваше върху загадката. Името Убар беше изписано в посоката на кръвния поток. Сякаш намекваше за някаква посока, нещо, което тече нанякъде. Зачатък на идея се оформи в главата й.
— Къде отива кръвта, след като напусне сърцето? Клей посочи към дебел извит кръвоносен съд най-горе.
— През аортата към мозъка и към останалата част на тялото.
Сафиа завъртя тежкото сърце, проследи аортата до края й и погледна вътре. Отворът на кухия съд беше запушен с пясъчник. Не си беше направила труда да го изчисти, беше твърде заета с повърхността на камерите.