Любовен оазис
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовен оазис». Краткое содержание книги:
И чак когато мълчаливо отпиваха коняк пред огъня, Тор се осмели да проведе открит разговор. Щеше да полудее, ако не установи сигурна връзка между тях веднъж завинаги.
Той я погледна и предположи, че се намира на километри далеч. Вероятно планираше бягството си. Щеше да се събуди на сутринта и да открие, че се измъкнала.
Единственият начин да бъде сигурен бе да я вземе в собственото си легло до сутринта. Нямаше да бъде никак лесно, нито просто, но не можа да измисли нищо друго.
— Как ще го направиш, Аби? Ще се опиташ да откраднеш ключовете от колата през нощта или ще се качиш горе, ще си опаковаш нещата и ще поискаш да те откарам в Портланд? Мога да ти кажа направо — няма да те откарам там. Затова мисля, че ще се опиташ да откраднеш ключовете ми — размишляваше той, забил празен поглед в огъня.
— За какво говориш? — сепна се тя. — Нямам намерение да крада никакви ключове.
— Не? Тогава как смяташ да избягаш?
— Кой е казал нещо за бягство?
— То е изписано на лицето ти. Мислиш, че не се досещам ли?
— Виж какво, Тор, в такъв момент имам пълното право да изглеждам изплашена!
— Може би. Но…
— Не ти ли идва наум, че може да се страхувам за теб?
— Няма причина да се страхуваш за мен. Не го използвай като извинение, Аби.
— Не си намирам извинения! — Тя се завъртя и се изправи пред него с високо вдигната глава и напрегнато тяло. — Този проблем е мой, Тор! Нямам право да те забърквам повече. Много любезно, че искаш да ми помогнеш, но аз…
— Много любезно! Ха! Аби, последното нещо, за което мисля в този момент, е да бъда любезен. Никога не съм бил лицемерен към теб. Скъпа, да отидем в леглото. Искам да бъдем на сигурно място, двамата. Поведението ми няма нищо общо с фалшива загриженост.
Аби се сви притеснено, когато той се изправи пред нея и неволно отстъпи крачка назад. Нямаше накъде да отстъпва — огънят пращеше зад нея. Внезапно разбра, че е уплашена до смърт. Замъглените й сини очи го гледаха с отчаяна решителност. Тялото й бе неестествено сковано, готово за скок или за борба. Не трябваше да я притеснява по този начин, но какво друго можеше да направи? Собствената му гневна несигурност го принуждаваше предприеме решителни действия.
— Не ме заплашвай, Тор!
— Аз не те заплашвам.
— Мислех, че си добър и… внимателен. Мислех си, че съм по-различна жена. Сега видя онези снимки и може би смяташ, че уикендът с Уорд не е бил случаен и едва ли някой се опитва да обърне неща в своя полза. О, не! Сега имаш доказателства, правя често онова… нещо. Как беше в писмото? Спя с всеки срещнат, щом ми плаща достатъчно. Мръсница, нали така? Това сигурно не ти дава покой, Тор. Как можа пак да извадиш такъв лош късмет и да попаднеш на поредната развратница…
— Аби, млъкни! Не знаеш какво говориш.
— Разбира се, че знам какво говоря. Да не мислиш, че не видях как пръстите ти побеляват, стискайки гневно онази снимка с мен и онзи мъж на плажа? Опита се да ме успокоиш с монтажа, но не го вярваш наистина. Добре, няма нужда да се измъчваш повече. Заради двама ни е най-добре да се махна оттук.
— Няма да вървиш никъде! — процеди Тор заплашително и ефектът от думите му бе моментален.
Аби се спусна надясно, но се оказа, че няма накъде да отстъпва. Притаи се в стремежа си да не прави резки движения, които да предизвикат първичните му инстинкти, сякаш той бе звяр.
— Трябва да си тръгна, Тор. Наистина обмислях това целия следобед.
— Нима смяташ, че не го почувствах. Та ти се отдалечаваше от мен с всеки изминал миг. Няма да те оставя да си тръгнеш, Аби! Няма как да се върнеш пеша в Портланд, а аз не ще ти позволя да вземеш ключовете от колата.
— Защо правиш това, Тор? Защото не можеш да понесеш мисълта, че отново си се забъркал с невярна жена? Искаш да си докажеш, че това не е истина?
— Може би. Преди всичко искам да докажа на теб, че не е истина.
— Не ме заплашвай, Тор!
— Спри да се съпротивляваш, разсъди трезво — изрече той, без да я изпуска от поглед. — Аби, бъди разумна. Няма къде да отидеш през нощта. Остани с мен, тук си в безопасност. Имай ми доверие, скъпа.
— А ти имаш ли ми доверие?
— Да.
— Не ти вярвам! Забелязах как гледаше онази снимка — изплака тя. — Изглеждаше така, сякаш искаше да убиеш някой.
— Не теб! — изстена той. — Аби, скъпа, не теб…
— Така ли?
— Аби, паниката няма да ни помогне.
— Аз си тръгвам, Тор.
— Не!
— Не можеш да ме спреш…
— Не мога ли?
Скритата в думите му заплаха унищожи и последните остатъци от самоконтрол у нея, точно както очакваше той.
— Проклет да си, Тор!