Любовен оазис
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовен оазис». Краткое содержание книги:
Съкрушена, Аби остави снимката да падне от ръката й. Тогава забеляза напечатаната бележка на гърба.
Тя е мръсница, Латимър. Ще отиде в леглото с всеки, който й предложи пари. Точно като жена ти.
Тор протегна ръка за снимката и се вгледа в нея.
— Аз дори не го познавам! Аз… О, не разбирам как…
— Сандвич — каза ледено той.
— Сандвич ли! Пред теб са. Какво очакваш да направя — да ти ги поднеса специално? — Поводът да избухне беше глупав, но Аби не можа да се въздържи. Седеше и го гледаше гневно, когато той вдигна очи от снимката. Погледна първо предизвикателното й изражение и после купчината сандвичи със сирене. Не бе разбрала какво иска да й каже.
— Нямах предвид истински, а снимката — „сандвич“. Умел монтаж. Фотографски сандвич. Малко ретуш и готово.
Аби чу обяснението, но вниманието й бе съсредоточено върху побелелите кокалчета на пръстите му. Тя изпита ужас от яростта му.
— Мислиш, че някой нарочно е направил този монтаж, за да те изнудва? — прошепна тя. — За да те настрои срещу мен?
— Познаваш ли някой, който се занимава с фотография, Аби?
— О, за Бога! Стига вече с откачените ти детективски версии! Познавам дузина такива хора. И кой казва, че непременно трябва да разбира от това? Изнудвачът може да е наел някого, за да направи този… „сандвич“.
— Може би.
— Откъде разбра, че е монтаж? Ами ако аз съм в прегръдките на онзи… мъж?
— Не, виждал съм те как изглеждаш в такъв момент. Не гледаш мъжа с любезна спокойна усмивка право в лицето, сякаш току-що са те поканили на чай.
На Аби й се доповръща, докато гледаше снимката в ръката му. Как ли изглеждаше в миг на страст, попита се тя.
— Напълно естествена, чувствена, вълнуваща и малко първична. Не мога да опиша точно изражението ти, но определено не е спокойно — рече Тор, прочел мислите й.
— О! — Аби си даде сметка, че този мъж наистина знае как изглежда тя в леглото. — Тор, страх ме е…
— Знам. Проработи, нали?
— Кое?
— Планът на изнудвача да те подгони на открито като подплашен заек, за да може по-лесно да те сграбчи.
— Няма да бягам никъде — изръмжа тя и се пресегна за сандвич, макар изобщо да не бе гладна. Взе и няколко таблетки цинк.
— Но замисляш тайно бягство, нали?
— В момента почти не мога да мисля! — Аби се изправи и отиде до мивката за чаша вода. Но мълчаливо призна, че той бе прав. Трескаво обмисляше бягство. Сега още повече се страхуваше, че е въвлякла Тор в ужасна каша. Страхуваше се, че не й вярва. Всичко бе прекалено сложно. Тя глътна цинковите таблетки и остана права до чешмата.
Тор седеше притихнал и се опитваше да измисли начин да я спре. Нямаше да му повярва напълно — не и сега, когато бе видяла вестникарските изрезки. Ръката му се сви в юмрук. Не биваше Аби да разбере за миналото му точно сега. Вече бе започнала да го приема и да му вярва.
Ако избягаше, може би нямаше да я открие лесно. Диренето щеше да се проточи дни, дори седмици. Докато я намереше, изнудвачът щеше да го е изпреварил. Само Бог знае какво може да се случи, ако този кучи син я залови.
Тор бе сигурен, че ако тя му повярва и се успокои, той ще обезвреди изнудвача. Засега бе принуден да води две битки — едната за доверието на Аби, а другата срещу нейния таен мъчител.
Тор заключи снимките и изрезките в шкафа, за да не я дразнят. Аби се престори, че чете купените от магазина списания, после тихо се опита да реши една кръстословица, без да го моли за помощ. Той я гледаше как изпива чаша след чаша кафе и се чудеше дали всички витамини, които вземаше, можеха да неутрализират действието на кофеина.
Кога щеше да се опита да избяга, питаше се той. Или може би щеше да го помоли да я отведе у дома й в Портланд? Нищо чудно под прикритието нощта да грабне ключовете от колата и да се изнесе сама.
Реши да поговори открито с нея. Нервите му не издържаха. Но не бе в състояние да измисли нещо успокоително. Мълчанието между тях тежеше мъчително.
Може би трябваше отново да се опита да я накара да прегледат онзи списък с познатите й? Но Аби едва ли щеше да се съгласи. Бяха пропуснали нещо! Беше сигурен. Изнудването бе престъпление срещу личността й. То предполагаше извършителят да притежава достатъчно информация и да знае как я използва. Със сигурност я познаваше добре. Който и да заплашваше Аби, не бе случаен преследвач заснел няколко сцени.
През цялото време, докато мълчаливо вечеряха, мислите на Тор рикошираха между възможната самоличност на изнудвача и спешния проблем как се справи с отдръпване на Аби.