Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
Последното беше казано целенасочено, с намек, че всеки в Англия знаеше това име. Катрин стисна зъби, но това, че принцът се бе срещал с баща й, беше обнадеждаващо.
— И за какво сте се срещали с графа? Предполагам, че мога да опиша мястото на срещата ви също толкова добре, колкото теб, ако не и по-добре, тъй като познавам всички приятели на баща ми и домовете им.
Той се усмихна леко.
— Тогава ми опиши имението на херцог Албемарл. Катрин се намръщи. Ама че лош късмет, да й назове името на човек, когото не познаваше.
— Не познавам херцога, но съм чувала…
— Разбира се, че си чувала, скъпа. Той също е много известен.
Отношението му я вбеси.
— Виж какво, аз съм онази, която ти казвам, че съм. Защо не ми вярваш? Аз усъмних ли се, когато ми каза, че си принц? Което, между другото, не ме впечатлява, защото съм запозната с руската йерархия.
Дмитрий се разсмя. Той вече се беше досетил, че според нея нещо му липсваше, и сега тя го бе потвърдила. Трябваше да се почувства обиден, но думите й толкова добре подхождаха на ролята, която тя играеше. Още когато я бе видял за пръв път, бе разбрал, че тя ще бъде забавна, но не бе и предполагал, че ще бъде пълна с толкова изненади.
— Тогава ми кажи какви велики истини знаеш, Катя.
Тя знаеше, че той й се присмива, но трябваше да направи всичко по силите си, за да го накара да й повярва.
— Всички руски благородници носят една и съща титла, въпреки че старите аристократи стоят по-високо от новите, или поне така са ми казвали. Много демократично, наистина, но въпреки това истината е, че един принц в Русия е просто като херцог, граф или маркиз в Англия.
— Не съм сигурен, че одобрявам израза „просто като“, но какво искаш да кажеш все пак?
— Че сме равни — отвърна тя.
Дмитрий се ухили.
— Така ли? Да, мога да се сетя за един случай, в който може да се каже, че това е вярно. — Погледът му се плъзна по тялото й, сякаш не искаше да остави никакво съмнение какво имаше предвид.
Катрин стисна отчаяно юмруци. Напомнянето за онова, което се беше случило между тях миналата нощ, беше обезоръжаващо. Гневът й беше насочен срещу неговата арогантност и снизходителност, а не срещу самия мъж, който стоеше пред нея. До този момент възмущението й бе пречило да го види по друг начин, освен като обект на презрението си. Сега обаче присъствието му я разтърсваше, както бе станало и тази сутрин.
Катрин забеляза за първи път облеклото му, или по-скоро липсата на такова. Беше облечен само в къс кадифен халат и чифт широки панталони. Краката му бяха боси. Гърдите му, които се виждаха през отвора на халата, също бяха голи. Златисторусата му коса беше разрошена, сякаш току-що бе станал от леглото.
Катрин забрави какво бе искала да отвърне на последната му забележка, като осъзна къде се намираше — в спалнята му. Тя дори не се беше огледала. Откакто бе отворила очи, бе гледала само Дмитрий. Сега отново не посмя да се огледа, тъй като се страхуваше, че видът на разхвърляното легло щеше да я довърши. Той бе наредил да я доведат тук. А тя, каквато си беше глупачка, бе настояла да бъдат оставени насаме за този важен разговор.
Предишният й проблем избледня пред сегашния. Дмитрий бе поискал да бъде доведена тук и причината за това можеше да бъде само една. Беше се шегувал с нея през цялото време, използвайки чар и леки намеци вместо сила. Но не след дълго щеше да дойде ред и на силата и Катрин знаеше, че тогава нямаше да има никакъв шанс. Достатъчно беше само да го погледне, за да се почувства напълно беззащитна.
Всички тези тревожни мисли, които нахлуваха едновременно в ума й, накараха Катрин да пренебрегне факта, че се намираше на кораб и че каютата трябваше да задоволява всички нужди на Дмитрий — както свързаните с удоволствията, така и свързаните с работата. За щастие обаче точно тази подробност й беше спестена в момента, тъй като вратата се отвори и в стаята нахлу вихрушка от искряща розова коприна.
Високата, русокоса млада жена бе не просто красива, тя беше ослепителна. Така поне смяташе Катрин, която замръзна на мястото си, когато видя това видение да се появява така внезапно. Но появата на жената постигна две неща, за които Катрин беше изключително благодарна. Тя накара Катрин най-накрая да отмести поглед от Дмитрий, така че умът й успя да се върне към нормалната си, логична работа и освен това привлече вниманието на принца.
Още когато вратата се отвори, жената заговори с ясен глас.