Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
Но все още можеше да пълзи, напомни си той. Дали ще изкачи стъпалата, или ще излезе до камиона, нямаше значение.
Накрая се укори за гордостта си. Трябваше да потърси помощ.
С решителни последни усилия, успявайки доста добре да се придвижва с една ръка и две колена, Богс пропълзя през входната врата навън… и за щастие откри, че е забравил ключа в ключалката, което определено нямаше да застраши безопасността на дома му. После се свлече по стълбите и алеята до камиона, който за нещастие беше заключил.
С огромни усилия се надигна достатъчно, за да отключи и отвори вратата на кабината, и след това се изтегли върху седалката на шофьора.
Изтощеният мъж облегна главата си на кормилото, докато намалеят вълните на гадене и световъртеж. След като успя да затвори вратата, той се изправи, погледна назад през рамо и забеляза, че влекачът и лодката все още стояха отзад на камиона.
Уилбър Богс знаеше, че е необходима сила, за да скочи отново от камиона, да откачи лодката от влекача, да я премести и да се качи обратно в кабината. Затова той се наведе напред, подпря се на кормилото, напъха ключа в стартера, запали двигателя, премести скоростния лост на заден ход, натисна газта, освободи амбриажа… И усети, че главата му се сгромолясва напред с главозамайваща скорост, докато десният му крак се изплъзна от амбриажа, натисна педала на газта и камионът се устреми назад по пътя.
Кратък проблясък от заслепяваща болка унищожи това, което беше останало от съзнателния му мисловен процес, след като носът му се счупи от удара в твърдото кормило.
Бързото неконтролирано движение назад мигновено спря след удар в метал.
И тогава всичко изчезна в милостива омитворяваща тъмнина.
Лекарят, отговорил на позвъняването на съседа в пет и тридесет тази сутрин, откри Уилбър Богс отпуснат върху кормилото в кабината на камиона… в безсъзнание, покрит с кръв, дишащ на пресекулки и изглеждащ сякаш току-що е претърпял силен челен удар.
Но опитният спасителен медицински екип недоумяваше, защото освен повредената задница на лодката — очевиден резултат от удара с доста висока скорост на влекача на Богс директно в новата здрава пощенска кутия на съседа — те не забелязваха доказателство камионът да е претърпял някаква друга катастрофа.
След внимателен преглед на Богс те забелязаха явно подутата ръка, счупения нос, няколко цепнатини върху устните и много различни рани върху главата и лицето, повечето от които — съдейки по степента на потъмняване — той бе претърпял най-малко преди няколко часа. И когато накрая го измъкнаха от кабината и го положиха върху носилката, откриха, че въпреки ниските температури тази сутрин, техният пациент беше облечен — ако това беше подходящата дума — единствено с влажни дънки и яке. Без чорапи, обувки, бельо и риза.
Въпреки внимателното претърсване не успяха да открият портфейл или документ, за да установят самоличността на жертвата. Обаче камионът беше регистриран на името на Уилбър Богс в град Логърхед на адреса точно от другата страна на улицата срещу изпомачканата пощенска кутия. За нещастие обадилият се съсед — нанесъл се предната седмица — никога не беше срещал своя комшия, а само го забелязвал да влиза и излиза с различни превозни средства. „Форд Експлорър“ с някакъв служебен номер, спомни си той. И заради всичките подутини и контузии, съседът не успя да потвърди, че това е човекът, когото беше виждал.
Всъщност, колкото повече се вглеждаше, толкова повече достигаше до заключението, че въобще не беше виждал своя съсед през последните няколко дни, а лодката и камионът бяха паркирани в гаража през цялото това време.
Очите на съседа се разшириха, когато достигна до логичното заключение, че мъжът, който разруши пощенската му кутия — навярно съседът му, — трябва да има проблеми с пиенето. „Какво друго може да накара някой да се облече по този начин и да шофира така — помисли си той, поглеждайки тъжно към пощенската си кутия, — и то да го направи в пет и петнадесет в тази студена зимна сутрин?“ Лекарите сметнаха, че свидетелят знае всичко.
Но това не беше техен проблем.
Мъжът в камиона, очевидно претърпял някаква катастрофа, имаше сериозни рани. И също така имаше нужда от спешен професионален медицински преглед. В този момент наистина нямаше значение кой беше и какво правеше сутринта полугол в кабината на камиона, който не се знаеше дали му принадлежи.
Затова, след като внимателно го поставиха върху носилката и сложиха няколко защитни подложки на гърба и калъпи около врата и главата и обезопасиха с подобни малки шини подутата му ръка, лекарят съобщи на дежурния шериф в Джаспър, че трябва незабавно да транспортират Обикновения Човек със сериозни рани в болницата в Логърхед.