Цивилна кампания

„Скоро поглеждала ли си се в огледалото?“ — въздържа се да й подскаже Майлс. Вместо това вдигна вежди.

— Така ли?

Тя сви рамене и се усмихна с известна доза горчивина.

— Намеренията им са добри, предполагам. Сигурно съм била твърде наивна да смятам, че това — тя посочи черната си рокля — ще е достатъчно, за да ми спести тази досада. Благодаря, че се опитахте да ги отпратите на Комар, макар да не мисля, че схванаха подтекста. Моите намеци, изглежда, не действат. А не ми се иска да бъда груба.

— Защо не? — каза Майлс с надеждата да окуражи този й ред на мисли. Макар че грубостта можеше и да не подейства при Биърли — току-виж само го настървила да се включи в състезанието. Майлс потисна нездравия импулс да се осведоми дали и други необвързани господа са изниквали на прага й през последната седмица, или групичката отпреди малко изчерпва целия инвентар. Предпочиташе да не знае отговора. — Но стига сме говорили за тази, както вие се изразихте, досада. Хайде да поговорим за моята градина.

— Да, хайде — признателно откликна тя и извика на дисплея двата виртуални проекта, които условно бяха нарекли „селската градина“ и „градската градина“. Главите им се сведоха една към друга, точно както си го беше представял Майлс. При всяко вдишване усещаше парфюма в косите й.

Селската градина беше решена в натуралистичен стил, с неравни пътечки, провиращи се през засадени нагъсто местни растения, имаше игриво поточе и дървени пейки, пръснати тук-там. Градската градина представляваше съвкупност от правоъгълни тераси, изградени от лят пластобетон, които служеха едновременно за пейки, алеи и канали за течащата вода. Посредством серия умели въпроси, Екатерин му помогна да стигне до заключението, че сърцето му е откраднала селската градина, макар окото му да беше съблазнено от пластобетонните фонтани.

Пред смаяния му поглед тя нанесе промени в селския проект, като увеличи наклона, за да подчертае поточето, което започваше със скалист водопад, извиваше се под формата на S и свършваше в малка изкуствена пещера. Централния кръг, където пътечките се пресичаха, промени в традиционната тухлена мозайка, с герба на Воркосиган — стилизирано кленово листо на фона на три застъпващи се триъгълника, символизиращи планините на семейния окръг — очертан с по-светли тонове за контраст. Целият парк потъна още малко под нивото на улицата, така че да се увеличи дължината на склоновете, а градският шум да намалее.

— Да — каза най-накрая той, повече от доволно. — Това е то. Дерзайте оттук нататък. Можете да започнете с подбора на фирмите изпълнителки и офертите, които ще ви предложат.

— Сигурен ли сте, че наистина искате да продължим? — попита Екатерин. — Боя се, че опитът ми стига дотук. Всичките ми проекти досега са били виртуални.

— А — самодоволно изсумтя Майлс, защото беше очаквал това колебание в последната минута. — Сега е моментът да ви свържа с човека, който се занимава с бизнесделата ми — Ципис. Той се е занимавал с организацията на всичките строителни работи и поддръжката на семейната собственост през последните трийсет години. Знае на кои хора може да се разчита и от кои семейни имения да изтегли работна ръка или материали. Ще се радва да ви помага за проекта. — „Всъщност вече го уведомих, че ще му отрежа главата, ако не се радва от началото до края.“ Не че му се беше наложило да го притисне особено — Ципис, изглежда, намираше странно очарование във всички аспекти на бизнесуправлението и беше в състояние да говори за тях с часове. На Майлс му идеше да се разсмее, макар и горчиво, при мисълта колко пъти бе спасявал кожата на наемническата си флотилия благодарение не на обучението си в ИмпСи, а на някой от презираните уроци на Ципис. — Ако сте склонна да му станете ученичка, той ще бъде ваш роб.