Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Рядко говорим за членовете на семейство Ворутиър — каза Майлс.
— Колко странно. И ние рядко говорим за членовете на семейство Воркосиган. Никак всъщност. Какво гръмко мълчание, нали?
Майлс се усмихна и остави в стаята да се възцари също толкова гръмко мълчание, любопитен на кого пръв ще му изневерят нервите. В очите на Биърли просветна одобрително пламъче, но пръв загуби самообладание един от невинните наблюдатели.
Майор Замори се изкашля.
— Е, лорд ревизор Воркосиган. Каква е крайната оценка за инцидента на Комар? Саботаж ли е било?
Майлс сви рамене и мислено обърна гръб на обичайното за Биърли заяждане.
— След като месец и половина преглеждахме данните, с лорд ревизор Вортис стигнахме до заключението, че се касае за вероятна пилотска грешка. Обсъдихме възможността пилотът да е избрал този странен начин да сложи край на живота си, но в крайна сметка отхвърлихме тази идея.
— А вашето лично мнение какво беше? — попита заинтригувано Замори. — Катастрофа или самоубийство?
— Хм. Имах чувството, че самоубийството би обяснило някои от физическите аспекти на сблъсъка — отвърна Майлс, като отправи наум една молитва-извинение към оклеветената комарка, пилотирала товарния шлеп. — Но тъй като мъртвият пилот бе пропуснал да ни снабди с подкрепящи тезата доказателства — дневник, прощално писмо или терапевтични сеанси — нямаше как да облечем становището си в официална форма. Не ме цитирайте — добави той за правдоподобност.
Екатерин кимна от убежището на креслото си в знак, че разбира необходимостта от тази официална лъжа, и навярно я добави към собствения си репертоар за бъдеща употреба.
— А какво мислите за комарската сватба на императора? — обади се Вормонкриеф. — Предполагам, че я одобрявате — щом ще участвате в нея.
Майлс си отбеляза наум многозначителния му тон. А, да, чичото на Вормонкриеф, граф Борис Вормонкриеф, когото калта на скандала не бе успяла да опръска (макар и на косъм), бе наследил водачеството на смаляващата се Консервативна партия след падението на граф Вортрифрани. Реакцията на Консервативната партия към бъдещата императрица не се бе отличила с особена сърдечност, макар че, в интерес на истината, никаква откровена враждебност не бе проличала в публичните им изказвания, където някой — тоест ИмпСи — би бил принуден да й обърне внимание. От друга страна, само защото Борис и Алексей бяха роднини, още не значеше, че споделят еднакви политически възгледи.
— Мисля, че е страхотно — отговори Майлс. — Доктор Тоскана е умна и красива, а колкото до Грегор, е, според мен е крайно време да се погрижи за наследник. А като се замисли човек, ако не друго, така поне остава още една бараярска жена за нас останалите.
— Е, остава още една бараярска жена за един от нас — поправи го любезно Биърли Ворутиър. — Освен ако не намекваш за нещо твърде екстравагантно, колкото и съблазнително да звучи.
Усмивката на Майлс се стопи. Шегите на Иван, колкото и досадни да ставаха понякога, поне не бяха обидни, благодарение на присъщото му простодушие. За разлика от Иван, Биърли никога не обиждаше никого случайно.
— Би трябвало всички вие да се поразходите до Комар, господа — сърдечно им препоръча Майлс. — Куполите там направо бъкат от красиви жени, всичките с безупречни генетични карти и галактическо образование. А и семейство Тоскана не са единственият клан с наследница за женене. Много от комарските дами са богати… Биърли. — Въздържа се да обясни услужливо на всички присъстващи, че безразсъдният покоен съпруг на мадам Ворсоасон я е оставил без пукната пара, първо, защото Екатерин също се намираше в стаята и го гледаше с вдигнати вежди, и второ, защото нямаше начин Биърли, точно той от всички, да не е осведомен за този факт.
Биърли се усмихна.
— Казват, че парите не били всичко.
„Грешка.“
— Все пак, сигурен съм, че би могъл да се харесаш на дамите, ако решиш да опиташ.
Биърли изкриви едва доловимо уста.
— Вярата ти в мен е затрогваща, Воркосиган.
Алексей Вормонкриеф заяви решително:
— Една ворска дъщеря е достатъчно добра за мен, благодаря. Нямам нужда, нито вкус към извънбараярската екзотика.
Докато Майлс все още се чудеше дали последното не е злобен намек за бетанската му майка — ако беше дошло от Биърли, съмнения нямаше да има, но Вормонкриеф никога не му беше правил впечатление на човек, надарен с изтънчено остроумие, Екатерин бодро каза: