Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— А, да — кимна Миа, когато Нел се обърна. — Сещам се. Тогава си изглеждала по-различно. Приличала си на глезено котенце.
— Изглеждах така, както той искаше, и се държах, както той искаше. В началото не виждах нищо нередно. Беше по-зрял, по-мъдър, а аз бях новачка в неговия свят.
Винаги успяваше да ме убеди, че е прав и… че се държи така с мен за мое добро, когато ми казваше, че съм мудна и скучна. Нареждаше ми да сменя роклята си с друга, преди да ми разреши да изляза, като твърдеше, че се грижи за интересите ми и за нашия имидж. Първоначално тези намеци бяха деликатни и винаги когато му угодях, получавах малка награда. Също като кученце, което дресират. „Ето, държа се добре снощи на партито, заслужаваш диамантена гривна.“ Господи. Срамувам се от себе си при мисълта колко лесно съм се оставяла да бъда манипулирана.
— Била си влюбена.
— Наистина го обичах. Такъв, какъвто мислех, че е. Беше толкова умен, упорит. Когато за първи път ме удари, бях шокирана, но дори не ми мина през ум, че не съм го заслужила. Бях толкова заслепена. След това стана още по-лошо, но не изведнъж, а постепенно. Майка ми загина само година след като заминах. Блъсна я пиян шофьор — с мъка промълви Нел.
— Значи си останала съвсем сама. Съжалявам.
— Той беше толкова мил, отзивчив. Отмени всичките си ангажименти само за да ме заведе за седмица до Чикаго. Държеше се като любящ съпруг. Но още щом се върнахме у дома, направо побесня. Отпрати прислужниците, а после ме събори на пода и изля гнева си върху мен. Не ме удряше с юмруци, а с цяла длан. Мисля, че това бе още по-унизително. Обвини ме, че имам връзка с един от опечалените. Мил и скромен човек, приятел на родителите ми. — Изненада се, че чашата и е празна, върна се до масичката и отново я напълни. Между цветята се чуваше веселото чуруликане на птиците. — Не е нужно да ти разказвам всичко с подробности. Малтретираше ме, а аз търпях. — Вдигна чашата си, отпи глътка и отново се успокои. — Веднъж отидох в полицията, но той имаше голямо влияние там и много приятели. Не обърнаха внимание на оплакването ми. Имах няколко синини, но те не застрашаваха живота ми. Разбра за това и ме заплаши, че ако още веднъж го унижа по този начин, ще ме убие. Осмелих се да избягам, но ме намери. Каза, че му принадлежа и никога няма да ме пусне да си отида. Докато произнасяше тези думи, притискаше гърлото ми. Недвусмислено ми показа, че ако някога се опитам да го напусна, ще ме убие и никой няма да разбере. Знаех, че е способен на това.
— Но все пак си го напуснала.
— Планирах това цели шест месеца. Стъпка по стъпка. Внимавах да не го дразня, да не му давам повод за подозрение. Ходехме на приеми, пътувахме, спяхме задно. Създавахме впечатление на щастлива брачна двойка. И все пак продължавате да ме бие. Винаги намираше нещо, което не съм направила както трябва, но преглъщах и се извинявах. Когато ми се удадеше възможност, скривах дребни суми в една кутия за тампони. Предполагах, че никога няма да погледне там. Сдобих се с фалшива шофьорска книжка и също я скрих. Вече бях готова. Имаше сестра в Биг Сър. Беше организирала разточително женско парти. Бях длъжна да отида. Сутринта се оплаках от главоболие, което, разбира се, го вбеси. Каза, че много от клиентките му ще бъдат там и ме обвини, че целя да го изложа, като не присъствам. Казах, че ще отида. „Ще взема аспирин и всичко ще бъде наред.“ Знаех, че съпротивата ми ще го направи още по-настойчив. — Нел си спомни, че тя също бе поумняла. Беше се научила да хитрува и да се преструва. — Тогава дори не се страхувах. Той отиде да играе голф и скрих всичко необходимо в багажника на колата. Спрях по пътя и се снабдих с черна перука. Измъкнах едно колело, което бях купила на старо седмица преди това, и го пъхнах в багажника. На път за партито спрях и скрих всичко. — Седна и продължи да говори спокойно, докато Миа мълчаливо слушаше. — Направих така, че много хора да забележат, че не се чувствам добре. Сестра му Барбара дори предложи да полегна за малко. Изчаках, докато повечето от гостите си тръгнат, после й благодарих за чудесното парти. Бях бледа и тя бе разтревожена за мен. Успокоих я и се качих в колата. — Гласът и беше спокоен, почти глух. Говореше като жена, която равнодушно разказва неприятна история — все едно се е случила на друг човек. Опита да си внуши, че наистина описва чужди преживявания. — Вече беше тъмно, но това бе добре дошло за мен. Обадих се на Евън по мобилния телефон и му казах, че се прибирам. Винаги настояваше за това. Стигнах до разклонението на пътя, където бях скрила колелото. Нямаше други коли. Знаех, че трябва да го направя. Свалих предпазния колан, без да се колебая. Хиляди пъти мислено бях тренирала. Отворих вратата в движение, отклоних се и увеличих скоростта. Стигнах до ръба на пътя. Ако не успеех, нямаше какво да губя. После скочих. Колата полетя като птица и с ужасен трясък се удари в скалите. Прекатури се и падна във водата. Изтичах до мястото, където бях скрила колелото и чантата. Свалих елегантния си костюм, сложих стари джинси, пуловер и перуката. Все още не изпитвах страх. — Тогава наистина не бе уплашена. Но сега, докато разказваше, гласът й затрепери. Все пак не се бе случило на някой друг, а именно на нея. — Започвах да се изкачвам с колелото по пътя, после се спуснах надолу и пак поех нагоре. Стигнах до Кармел, отидох на автогарата и си купих еднопосочен билет до Лас Вегас. Когато се качих на автобуса и потеглих, изпитах страх. Боях се, че той ще дойде и ще го спре — и с мен е свършено. Но не се появи. Във Вегас се прехвърлих на автобус за Албакърк. Там си купих вестник и прочетох за трагичната смърт на Хелън Ремингтън.