Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
Нел прегледа менюто. Защо не можеше да мисли?
— Не.
— Много добре. Ще си вземем една голяма, с много неща отгоре. Това, което не можем да изядем, ще го занеса вкъщи за Зак. Той ще махне гъбите и лука и ще бъде благодарен. Искаш ли бира?
— Не, благодаря, само вода.
— Ей сега ще донеса.
Рипли видя, че няма смисъл да чака да им сервират и сама отиде да даде поръчката. Нел я наблюдаваше как флиртува с високия слаб мъж зад бар плота, как закачи дръжката на слънчевите си очила за яката на ризата си и протегна приятно загорелите си от слънцето ръце, за да вземе питиетата. Тъмните й коси се разлюляха, докато се връщаше към сепарето.
Шумът сякаш изчезна като в сън, подобно на затихващия грохот на морски вълни. Когато Рипли отново седна срещу нея, Нел виждаше как устните й се движат, но не чуваше нищо. Никакъв звук.
После изведнъж всичко стана, както преди.
— … след празника на труда — довърши Рипли и посегна към бирата си.
— Ти си третата. — Нел притисна изтръпналите си ръце една към друга.
— Моля?
— Третата. Ти си третата сестра.
Рипли отвори широко уста, а после стисна устни.
— Това е работа на Миа — каза тя и изпи наведнъж половината от бирата си. — Мен не ме закачайте.
— Не разбирам.
— Няма нищо за разбиране. Просто се откажи! — Рипли сложи чашата обратно на масата и се наведе напред. — Виж какво, Миа може да вярва, в каквото си ще. Може да прави каквото пожелае, стига да не нарушава закона. Не съм длъжна да вярвам в тези неща. Ако ти искаш — твоя работа. Но аз съм тук да хапна пица и да пийна бира.
— Не знам в какво да вярвам. Това те ядосва, а мен само ме обърква.
— Слушай, струва ми се, че си разумна жена. Разумните хора не твърдят наляво и надясно, че са вещици, наследници на други три вещици, които откъснали парче земя от Масачузетс и го превърнали в остров.
— Да, но…
— Никакво „но“. Реалността е реалност, фантазиите са си фантазии. Нека да останем в реалността, защото иначе трябва да се откажа от пицата си. Е, ще се съгласиш ли да излезеш с брат ми?
— Да изляза… — Объркана, Нел прокара ръка през косата си. — Би ли повторила въпроса?
— Зак възнамерява да те покани да излезете. Интересува ли те? Преди да отговориш, нека да ти кажа, че досега е имал доста завоевания, поддържа добра лична хигиена и въпреки че има някои неприятни навици, е доста свестен. И така, добре си помисли. Аз ще взема пицата.
Нел въздъхна и се облегна назад. Бяха й се събрали твърде много неща, върху които да размишлява в тази кратка вечер.
Шеста глава
Рипли се оказа права за слънцестоенето. Кафе — книжарницата бе толкова препълнена, че Миа бе наела две помощнички за долния етаж и още една — за горния. Търсенето на вегетариански ястия през последните два дни държеше Нел под непрекъснато напрежение.
— Патладжаните свършват — каза тя, когато Пег застъпи смяната си. — Мислех, че съм пресметнала правилно. По дяволите! — Свали престилката си. — Ще изтичам до пазара да видя какво мога да купя. Може би трябва да намеря подходящи заместители, да променя менюто за останалата част от деня.
— Ей, какво от това? Не е нужно да се престараваш.
„Лесно ти е да го кажеш“, помисли си Нел, докато тичаше надолу по стълбите. Бадемовите кифлички бяха свършили до обяд и нямаше начин шоколадовите бисквити да стигнат до вечерта, като се имаше предвид колко бързо се разграбваха. Миа й бе възложила задължението да организира всичко в кафенето. Ако направеше грешка…
В бързината да стигне до задната врата Нел едва не прегази Лулу.
— Извинявай, каква идиотка съм! Добре ли си?
— Ще оживея. — Лулу тревожно прокара ръка по ризата си. Момичето здравата се бе трудило три седмици, но Лулу все още му нямаше пълно доверие. — Успокой темпото. Това, че смяната ти свършва, не означава, че трябва да тичаш, като че ли има пожар.
— Не, съжалявам. Дали Миа… Би ли казала на Миа, че съжалявам? Връщам се веднага.
Втурна се през вратата и не спря да тича, докато не стигна до пазара. Беше обзета от паника. Как можеше да бъде толкова глупава? Купуването на продукти бе основната част от работата й. Нима не й бяха казали, че по време на слънцестоенето се очаква голяма навалица? Дори някой слабоумен би се справил по-добре.
Усещаше стягане в гърдите, но напрегна ума си да помисли какъв избор да направи. Бързо напълни кошницата и нетърпеливо изчака опашката на касата, виждайки как бързо текат минутите. Доркас я заговори и Нел едва успяваше да отговаря, докато умът й крещеше: „Побързай!“
Напълни три тежки чанти и упреквайки се, че не взе колата си, забърза с тях към кафенето.