Пурпурните реки [Les rivières pourpres - bg]

Крозие благоволи да го погледне.

— Може би лъжат.

— Не лъжат. И наистина не са осквернили гробницата.

Карим замълча, после продължи:

— Имали сте свидетел, господин комисар. И не сте ми казали. Предупреждават ви, че скинарите са бродели покрай гробището през онази нощ и сте решили, че те са виновните. Но нещата са по-сложни. Ако ме бяхте оставили да разпитам свидетеля ви…

Крозие успокояващо вдигна ръка.

— Спокойно. Тукашните хора се доверяват само на местните. Нямаше да научиш и една десета от това, което ми разказаха. Само това ли разбра от бръснатите?

Карим отвърна:

— Видели са и бяла кола да потегля оттам към два часа сутринта.

— Каква кола?

— Лада. Или друга източна марка. Някой трябва да се заеме с това. Подобни коли едва ли са много в областта и…

— Защо не се заемеш ти?

— Господин комисар, знаете какво искам. Разпитах скинарите. Сега искам да направя щателен оглед на гробницата.

— Пазачът каза, че си влизал вътре.

Карим се направи, че не е чул, и попита:

— Докъде стигна разследването на гробищата?

— Доникъде. Няма отпечатъци от пръсти. Никаква следа. Ако са били вандали, явно са взели страхотни предпазни мерки.

— Не са вандали. Професионалисти са. Във всеки случай са знаели какво търсят. В тази гробница има тайна, която са искали да разкрият. Съобщихте ли на семейството? Какво казват родителите? Съгласни ли са да…

Карим млъкна. Крозие изглеждаше притеснен.

— Не открихме семейството. Няма хора с такава фамилия в града. Нито в областта.

— Погребението е извършено през 1982 г. Все трябва да има някакви документи.

— Засега не откриваме нищо.

— Смъртния акт?

— Няма смъртен акт. Поне в Сарзак.

Лицето на Карим просветна.

— Има някакъв проблем с тази гробница и с това дете. Сигурен съм. И той е свързан с обира в училището.

— Карим, имаш прекалено въображение. Има хиляди начини да се обясни тази мистерия. Може би малкият Юд е загинал в автомобилна катастрофа. Може да е починал в болница в съседен град и да е погребан тук, защото е било най-лесно. Може би майка му все още живее тук, но не носи същото име. Може би…

— Говорих с пазача на гробището. Гробницата е отлично поддържана, но никога не е видял човек да влиза в нея.

Крозие не отговори. Отвори един железен шкаф и извади отвътре бутилка алкохол с кехлибарени отсенки. Сипа си в малка чашка.

— Ако не открият семейството, ще можете ли да издействате разрешение за влизане в гробницата?

— Не.

— Тогава нека аз да потърся родителите.

— А бялата кола? А следите около гробището?

— Ще дойдат подкрепления. Те ще се справят с това.

Дайте ми няколко часа, господин комисар. За тази част от разследването. Искам да я водя сам. Крозие посочи чашката си.

— Искаш ли?

Карим поклати отрицателно глава. Крозие изпи чашката на екс и млясна с език.

— Имаш време до осемнайсет часа. Включително за да си напишеш рапорта.