Човекът вълк
- Автор: Мабъри Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Човекът вълк». Краткое содержание книги:
Когато се завръща в дома на баща си, Лорънс разбира, че нещо злокобно броди и убива из областта, а в кръчмата на Блекмор се разказват мрачни слухове за древно проклятие, което тегне над рода му. В града пристига един от най-талантливите детективи на Скотланд Ярд, който трябва да разследва многобройните необясними убийства.
За да спре кръвопролитията и да изпълни обещанието си към Гуен, в която се влюбва, Лорънс решава да открие тайнственото чудовище. В нощта на пълнолунието той се впуска в преследване, което завинаги ще промени съдбата му.
Кърк насочи карабината си към сечището, където беше клетката на мечката. На пътя му се изпречи циганин, около чийто врат се беше увил кралски питон, а грубата му ръка беше върху дръжката на извита кама, пъхната в ножница, която висеше под ъгъл, за да може оръжието да се вади по-лесно. От сенките се появиха и други цигани — мъже и жени — на смуглите им лица беше изписано объркване и ярост, а някои от тях ръмжаха проклятия на родния си език.
— Вървете си — просъска с тежък акцент мъжът с питона. — Нямате работа тук. Не и тази вечер. Вървете си.
— Дай ни проклетата мечка, ловецо на змии, или кълна се, ще получиш каквото получи и приятеля ти. — Кърк ритна падналия мъж по крака. Другарите му бяха вдигнали оръжията си на прицел, за да държат тълпата на разстояние.
Циганинът с питона издърпа камата си наполовина от ножницата, но Кърк насочи пушката си към него и дръпна ударника с доловимо изщракване!
— Извадиш ли този ханджар, ще те скъся с една глава.
Очевидно забавлявайки се, Кърк мина през тълпата с жестока усмивка на лицето, стигна до клетката и вдигна резето й. Той и другарите му отстъпиха назад, когато мечката тръгна към изхода. Тя бутна с рамо желязната врата и стъпи на коравата земя.
— Ето го вашият убиец, момчета — обяви Кърк.
— Глупости! — извика циганинът. — Тя танцува. Това е всичко.
В този момент мечката издаде звук, какъвто издават старите хора, когато се отпускат на стол. Тя седна тежко на студената земя и започна да хапе задницата си в опит да хване бълхите, които я измъчваха.
С това дойде и краят на острия сблъсък. Кърк се огледа, сякаш беше очаквал да види много по-свиреп звяр. Неколцина от циганите се засмяха тихо.
Един от въоръжените мъже свали пушката си.
— Кърк, мисля, че сме на погрешна следа тук…
Кърк, обаче, беше на друго мнение. Лицето му беше сивкаво пепеляво, когато хвърли свиреп поглед на другаря си. Той се завъртя и насочи пушката си към мечката. Укротителят на змии застана пред животното и нещата очевидно всеки момент щяха да излязат от контрол.
Търпението на Лорънс се изчерпа. Той скочи от каруцата и си проби грубо път през тълпата към откритото пространство. Тръгна право към Кърк и блъсна цевта на оръжието му настрани, но кръчмарят отстъпи крачка назад и отново вдигна пушката си. Неколцина от по-едрите цигани започнаха да се приближават от всички страни, стеснявайки кръга.
— Назад! — изрева Кърк. — Ние сме в правото си!
— Нямаш никакви права, глупако — каза отсечено Лорънс. — Изобщо не знаеш какво правиш.
— Би трябвало да си с нас, Толбът. Тази мечка уби собствения ти брат.
— Не ставай глупак! Аз видях тялото на брат си. Видях раните му. Само идиот може да допусне, че това жалко създание…
Но в този момент то прекъсна пронизително изсвирване, което дойде от гората. Всички погледнаха натам и дори мечката вдигна с интерес късогледите си очи, когато полицаят Най се появи, клатушкайки се, на колело със свирка между зъбите.
Лорънс едва не прихна. Всичко беше започнало като драма, прераснала почти в трагедия и сега беше на път да завърши като фарс.
— Махнете се от пътя ми! Махнете се от пътя ми! — викаше Най, докато най-накрая спря и слезе от колелото си. След това огледа обстановката, изду бузи като риба на сухо и се обърна към Кърк:
— Томас… какво, по дяволите, става тук?
Въоръжените мъже свалиха пушките си с изключение на Кърк, който очевидно не желаеше да отстъпи.
— Томас повтори Най, — какви, по дяволите, ги вършиш?
— Дойдохме заради мечката, Най — рече Кърк. — Тя е извършила всички тези убийства!
Полицаят Най погледна клетото животно, което се беше свило на кълбо под светлината на огъня. Козината на мечката бе опадала на места и муцуната й беше бяла като сняг.
— За бога, Томас — извика Най, вбесен, — не говори врели-некипели! Тези бедни хора си изкарват прехраната с това окаяно създание. То не би могло да убие и муха.
Мечкарят кимна натъртено и протегна ръка да погали рунтавата глава на мечката.
— Ето, видя ли? — рече Най. — Напълно безобидна е. Тя не е…
Но в този момент думите му бяха прекъснати, когато старата мечка нададе ужасяващ рев и се изправи на задните си крака в цял ръст пред уплашената тълпа. Чуха се викове и писъци и всички отстъпиха назад. Въоръжените мъже от Блекмор вдигнаха пушките си, а циганите следяха с потрес внезапния пристъп на свирепост от страна на стария си питомец. Мечката беше показала късите си нокти и размаха лапи във въздуха, но не нападна никого. Вместо това нададе вой, който прозвуча почти като човешки — висок, пронизителен и зареден с неподправен ужас.