Човекът вълк
- Автор: Мабъри Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Човекът вълк». Краткое содержание книги:
Когато се завръща в дома на баща си, Лорънс разбира, че нещо злокобно броди и убива из областта, а в кръчмата на Блекмор се разказват мрачни слухове за древно проклятие, което тегне над рода му. В града пристига един от най-талантливите детективи на Скотланд Ярд, който трябва да разследва многобройните необясними убийства.
За да спре кръвопролитията и да изпълни обещанието си към Гуен, в която се влюбва, Лорънс решава да открие тайнственото чудовище. В нощта на пълнолунието той се впуска в преследване, което завинаги ще промени съдбата му.
Лорънс не намираше сили да проговори. Той вдигна едната си ръка и я огледа с почуда. Виждаше собствената си кожа, съзнавайки, че отново е човек. Не усещаше болка. Съзнанието му се възвърна заради чистотата на богинята, която го държеше в прегръдките си. Не жестоката Богиня на лова, чието лице беше изкривено в маска на упрек и разочарование, а богинята с по-малко и по-изящно лице, която го целуваше, притискаше го до гърдите си и ридаеше. Богинята, чиито очи бяха пълни със сълзи, болка и мъка. И с любов.
Богинята, която го беше спасила.
Той искаше да й каже нещо. Да й признае любовта си. Да й благодари. Но от него не беше останало много. Лорънс използва последните си сили, за да докосне ръката й и да помилва гладката й кожа. Дали тя щеше да разбере? Дали щеше да осъзнае, че не беше нужно да му иска прошка? Спасението не изискваше прошка.
Той прокара пръсти по ръката й.
Само това успя да направи.
Сега беше вече в безопасност.
Можеше да заспи спокойно.
Гуен Конлиф почувства как той умира. Тялото му се отпусна в ръцете й и когато погледна лицето му, тъй ясно под лунната светлина, на него нямаше следа от болка. Очите му бяха затворени и цялата мъка и страх бяха изчезнали. Тя се наведе над него и плака, докато преследвачите прииждаха към тях.
Мъжете се спряха на билото на тревистия склон, вперили очи в плачещата жена и мъжа, когото беше прегърнала. Отчаяните й сподавени ридания ги накараха да замлъкнат. Дори кучетата се укротиха и престанаха да лаят.
Миг по-късно Абърлайн се появи от сенките. Ранената му ръка висеше отпуснато, но кървенето беше спряло и той вече не залиташе. Мъжете стояха като окаменели. Инспекторът се приближи до скалистия ръб на клисурата и застана над хълцащата жена.
Абърлайн видя лицето на Лорънс Толбът и разбра, че ловът е приключил. Бедният човек беше умрял в мир. Обзе го странна печал заради Толбът, но му беше по-мъчно за жената. Лунната светлина искреше по дължината на сребърната рапира, която още беше в ръката му. Абърлайн поднесе тънкото огледално острие към очите си и се взря в отражението им. После вдигна глава и впери поглед в смеещото се лице на Богинята на лова.