Рекет

Сам тъкмо напъхваше цяла шепа пържени картофи в устата си и за малко да се задави.

— Откъде ти хрумна?

— Хайде, кажи ми какво мислиш. Ще се задавиш, ако продължаваш да се тъпчеш така.

— По този начин усещам вкуса им по-добре. Същото е, когато ядеш пуканки — трябва да налапаш наведнъж възможно най-много.

— Много е приятно човек да гледа как храната пада от устата ти.

— О, да. Нощем не мога да спя от притеснение дали изглеждам добре, когато се храня.

Той заигра със сламката, подаваща се от чашата на Сонора, и посочи червения отпечатък в горната част.

— Реших, че новото ти червило ми харесва. Изглежда… секси.

— Знаеш ли кой е най-големият проблем с Аруба?

— Вероятно не харесваш прическата му.

— Едно на ръка. Но просто не мога да направя връзката. Как така човек като Дългуча Аруба се е озовал в дома на семейство Стинет?

— И аз си задавах същия въпрос.

— До какъв отговор стигна?

— Никакъв.

— А по въпроса за Сандърс и Грубер?

Сам задъвка замислено, после избърса устата си със салфетка.

— Да кажем, че са спали заедно един-два пъти. И ние сме го правили.

— Сам!

— Това е самата истина, нали?

— Беше преди много време и не виждам защо трябва да го споменаваш.

— Да, но фактът си е факт.

— Добре.

— Няма да го забравя.

— Добре! — натърти тя.

Той й се усмихна накриво. Вероятно целеше да изглежда секси. Сонора му предложи остатъка от пържените картофи.

— Как ти се стори Ван Оуен?

— Приятно е да се срещнеш с жива легенда.

— Той те харесва.

— Не е вярно.

— Вярно е. — Хвана я за ръката и поднесе китката й към устните си. — Какъв каза, че е парфюмът ти?

— Такъв, какъвто най-добре подхожда на твоя вкус, Сам: смесен аромат от пържени картофи, мазнина и йодирана сол.

— Престани! Описанието ми действа възбуждащо.

— Още ли ще се тъпчеш?

— Не, приключих.

— Не може да бъде!

— Но е така.

— Тогава да потегляме.

— Разбира се. Само че отново начерви устните си — изяла си червилото.