Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— Както казах, запознах се с Куин във „Фростбърг“ и се сприятелихме. И той като повечето затворници беше убеден, че мога да подам някаква магическа жалба и да го измъкна, но в неговия случай не беше възможно. Не се справяше добре, защото му беше за пръв път. Случва се с някои от новаците, които не са били в други затвори. Атмосферата в лагера не им харесва. Както и да е, колкото повече време минаваше, толкова по-неспокоен ставаше Куин. Не можеше да си представи как ще издържи още пет години. Имаше съпруга и две деца, пари от семейния бизнес и много несигурно положение. Беше убеден, че братовчедите му ще се намесят, ще поемат неговата роля и ще му откраднат дяла. Наслушах се на какво ли не, но не повярвах на всичко. Такива бандити обикновено дрънкат измишльотини и обичат да преувеличават, особено ако е свързано с пари и насилие. Куин обаче ми допадна. Той е може би най-добрият ми приятел от затвора. Не сме били в една килия, но се сближихме.
— Знаете ли защо избяга? — пита Виктор Уестлейк.
— Да, струва ми се. Куин продаваше марихуана и се справяше добре. Освен това и доста пушеше. Както знаете, най-бързият начин да се махнеш от федерален лагер е да те хванат с наркотици или алкохол. Строго са забранени. Куин научи от един доносник, че надзирателите знаят за бизнеса му и се готвят да го пипнат. Той е изключително умен и съобразителен и никога не държи дрога в килията си. Пази запасите си в общите помещения, както правят повечето търговци на черно. Стана напечено и той прекрасно съзнаваше, че хванат ли го, ще го изпратят в по-строг затвор. Затова избяга. Сигурен съм, че не е отишъл далече. Може би някой го е чакал отвън.
— Знаете ли къде е сега?
Кимвам, но изчаквам, преди да отговоря.
— Има братовчед, не му знам името, но е собственик на няколко стриптийз клуба в Норфък, Вирджиния, близо до военноморската база. Намерете братовчеда и ще намерите Куин.
— Под какво име?
— Не знам, но няма да е Куин Ракър.
— Откъде знаете?
— Извинете, но това не е ваша работа.
В този момент Уестлейк кимва на един агент до вратата и той изчезва. Издирването започва.
— Да поговорим за съдия Фосет — подканя ме Уестлейк.
— Добре — отговарям.
Безброй пъти съм си представял този момент. Репетирал съм го в тъмното в килията си, когато не можех да спя. Описвал съм го на хартия, после съм унищожавал текста. Изричал съм думите гласно по време на дългите си самотни разходки. Трудно ми е да повярвам, че най-после се случва.
— Голяма част от бизнеса на бандата му е транспортирането на кокаин от Маями до главните градове по Източното крайбрежие, предимно в южната му част — Атланта, Чарлстън, Роли, Шарлът, Ричмънд и така нататък. Междущатска магистрала деветдесет и пет била предпочитан маршрут, понеже движението по нея е натоварено, но бандата използвала всеки път и всяко шосе на картата. В повечето случаи прибягвали до мулета. Плащали на шофьора пет хиляди долара да наеме кола и да пренесе един багажник с кока до разпределителен център в някой град. Мулето правело доставката, после се връщало обратно в Южна Флорида. Според Куин деветдесет процента от коката, която смъркат в Манхатън, пристига там с кола, наета от муле в Маями и закарана на север. На практика е невъзможно да бъдат засечени. Можеш да заловиш муле само ако някой пропее. Както и да е, Куин имал племенник, който се издигал по стълбицата на семейния бизнес. Хлапето пренасяло стока и го спрели за превишена скорост на междущатска осемдесет и едно точно до Роуаноук. Карал микробус под наем и обяснил, че доставя старинни мебели за някакъв магазин в Джорджтаун. Разбира се, в микробуса имало мебели, но истинският товар бил кокаинът, който на улицата би струвал пет милиона. Полицаят заподозрял нещо и повикал подкрепление. Племенникът знаел правилата и не позволил обиск на микробуса. Вторият полицай бил новобранец, прекалено усърден, и започнал да рови из стоката в колата. Нямал заповед за обиск, нямал основателна причина, нямал разрешение. Когато намерил кокаина, направо откачил и всичко се объркало. Голяма каша.
Млъквам и отпивам глътка вода. Агентът с лаптопа продължава да трака — несъмнено изпраща заповеди по цялото Източно крайбрежие.
— Как се казва племенникът? — пита Уестлейк.
— Не знам, но не мисля, че фамилията му е Ракър. В това семейство има няколко фамилни имена и доста псевдоними.