Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
Завиваме на юг по междущатска магистрала 70 и не след дълго сме между Вашингтон и Болтимор. Три часа след като сме напуснали „Фростбърг“, пристигаме във федералния съд в центъра на Вашингтон. Вътре в сградата ми свалят белезниците. Продължавам между двамата шерифи: един отпред и един отзад.
Срещата се провежда в кабинета на съдия Слейтър, който е раздразнителен както винаги. За последните пет години сякаш се е състарил с двайсет. Смята ме за престъпник и почти не забелязва присъствието ми. Добре, не ме интересува. Явно са били проведени доста разговори между него, окръжната прокуратура, ФБР и главния прокурор. По едно време преброявам единайсет човека около масата. Искането за решение по Член 35 и прикрепеното към него споразумение вече се състоят от двайсет и две страници. Прочел съм всяка дума по пет пъти. Дори настоях на някои свои формулировки.
С две думи, споразумението ми дава всичко, което искам. Свобода, нова самоличност, закрила от страна на правителството и парична награда от сто и петдесет хиляди долара.
След обичайното прокашляне съдия Слейтър поема нещата в свои ръце.
— Сега ще започнем да протоколираме — оповестява той и стенографката се залавя за работа. — Макар че въпросът е поверителен и съдебната заповед няма да бъде публично оповестена, искам да протоколираме това изслушване. — Пауза, по време на която той размества някакви документи. — Това е искане от страна на Съединените щати за освобождаване по силата на Член трийсет и пет. Банистър, прочели ли сте цялото искане и предложението за проектозаповедта?
— Да, ваша чест.
— Доколкото знам, вие сте адвокат, или по-точно — били сте адвокат.
— Точно така, ваша чест.
— Искането, споразумението и заповедта получават ли одобрението ви?
И още как, старче.
— Да, сър.
Той задава същите въпроси на всички присъстващи. Просто формалност, тъй като всички вече са дали съгласието си. И най-важното, главният прокурор е подписал споразумението.
Слейтър ме поглежда и казва:
— Нали разбирате, господин Банистър, че ако името, което ни дадете, не доведе до предявяване на обвинителен акт, споразумението става нищожно след дванайсет месеца, присъдата ви няма да бъде отменена и вие ще излежите изцяло оставащото ви време?
— Да, сър.
— И че докато не бъде предявено обвинение, вие ще останете под разпореждането на Управлението на затворите?
— Да, сър.
След известно обсъждане на условията в споразумението съдия Слейтър подписва заповедта и срещата приключва. Той не се сбогува, а аз не го проклинам, както ми се иска. Ама наистина е чудо, че не очистват повече федерални съдии!
Антуражът ми ме обгражда и ме повежда надолу по стълбите към стая, където ме очакват още тъмни костюми. Заради мен е поставена видеокамера и господин Виктор Уестлейк крачи напред-назад. Казват ми да седна от едната страна на масата с лице към камерата и ми предлагат нещо за пиене. Присъстващите са много напрегнати и отчаяно искат да ме чуят да произнасям името.
12
— Той се казва Куин Ракър, чернокож, на трийсет и осем години, от Югозападен Вашингтон, преди две години осъден на седем години затвор за разпространение на наркотици. Запознах се с него във „Фростбърг“. Избяга преди три месеца и оттогава не съм го виждал. Произлиза от многолюдно семейство на наркодилъри, които действат успешно от много години. Изобщо не става дума за улични търговци. Те са бизнесмени с контакти по цялото Източно крайбрежие. Стараят се да не прибягват до насилие, но не се боят от него. Дисциплинирани, сурови и изобретателни. Няколко от тях са лежали в затвора. Няколко са убити. Възприемат го като част от производствените разходи.
Спирам, поемам си дъх. Стаята е притихнала.
Най-малко петима от костюмарите си водят бележки. Един има лаптоп и вече е извадил досието на Куин Ракър, който е намушкал няколко човека и е попаднал сред първите петдесет заподозрени от списъка на ФБР най-вече заради престоя му във „Фростбърг“ заедно с мен и бягството му от тук.