Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Още Диалози ли? Не, разбира се, че не, в противен случай щяхме да ти се обадим. Освен това крайния срок е довечера, така че не остава много време.
Той впери в нея сериозен поглед и каза:
— Ако нашия Уърдман наистина убива хора, няма никак да се притесни от крайния срок на някакъв си конкурс за разказ.
Тя като че ли се ядоса, но на себе си, а не на него.
— Благодаря, че ме накара да се почувствам глупачка. Това част от работата ти ли е?
— Не. Част от твоята е.
— Кога съм допуснала глупост?
— Когато ти и Дий започнахте да употребявате сложни думи, чието значение, както правилно предположихте, аз не знаех.
— Като например?
— Когато ти казах как ме наричат приятелите ми, ти каза че било много парадистично или нещо от този род, от тяхна страна.
— Парономастично — каза тя. — Съжалявам. Прав си. Това просто е прилагателно от думата парономазия, която означава всякаква форма на игра на думи, като например игрословица.
— А какво отвърна Дий?
— Парономанско.
Тя се усмихна и добави:
— От думата парономания, означаваща натрапчиво пристрастяване към игра на думи. Освен това е и име на игра, която Дик много харесва.
Не му се искаше много да чува за това колко умен е Дий или каквото и да било, съдържащо и най-малък намек за близост между Рай и шефа й, но не можа да се сдържи да не запита:
— А ти играла ли си на това пара… как беше там?
Тя го дари с хладна усмивка, която сякаш казваше, че отлично е разбрала накъде се въртят мислите му и отвърна:
— Не. Тази игра могат да я играят само двама и тези двама са Дик и Чарли Пен.
— Писателя?
— Че друг има ли?
Той реши, че това не води доникъде и каза:
— След като и двамата се направихме на глупаци един пред друг, какво ще кажеш за тази неделя?
Тя не се престори, че не разбира, но все пак каза:
— Не знам дали съм чак толкова глупава. Какво означава „Е“?
— Какво „Е“?
— Е. Боулър. На читателската ти карта. Това Е. Хайде стига. Какво криеш под шапката си, Хат12?
Той я изгледа със съмнение, после пое дълбоко дъх и каза:
— Етелбърт.
— Етелбърт — повтори тя, опитвайки името на вкус като лъжичка сладко, после облизвайки устните си като че ли да обере каквото е полепнало по тях. — Харесва ми.
— Наистина ли? — Той се вгледа в нея с изучаващ поглед, търсейки евентуална клопка. — В такъв случай си първата. Хората обикновено падат от смях като го чуят.
— Когато човек има име, което звучи като името на тропическо дърво, той не се смее на имената на другите — отвърна тя.
— Рай Помона — каза той. — Разбирам какво имаш предвид. Но то е хубаво. Помона не беше ли някъде в Италия?
— Не — поклати глава тя. — Но все пак е италианско. Помона била римска богиня на плодните дръвчета.
Тя го зачака да види дали ще подхвърли някоя шега или ще предпочете комплимент.
Боулър обаче само кимна и продължи:
— А Рай? Прякор ли е или какво?
— Съкратено от Райна — отвърна тя.
— Моля? Никога не съм чувал такова име.
Тя му го каза буква по буква и го произнесе бавно и ясно, слагайки ударението на двете срички, Рай-на.
— Райна — повтори той като ехо. — Райна Помона. Е, това е даже още по-хубаво. Вярно, необичайно е, но не е идиотщина като Етелбърт Боулър.
Рай усети, че й е приятно, задето той не се направи на велик да я пита откъде произхожда името й, а го прие без задръжки.
— Не се подценявай — каза тя. — Мисли положително. Етелбърт Боулър… звучи малко артистично… сякаш си неизвестен викториански акварелист. Интересуваш ли се от изкуство, Етелбърт? Под която и да е от шапките ти?
— Бих могъл сигурно да изровя една стара френска барета — отвърна той предпазливо. — Защо?
— Новата галерия в Центъра ще открие по-другата седмица изложба на местни художници и художествени занаяти. В събота ще има предварителен преглед. По обед. Искаш ли да дойдеш?
Той я попита:
— Ти по свой собствен избор ли ходиш или защото си служебно задължена?
— Има ли значение? — отвърна тя на въпроса с въпрос. — Добре де, наполовина от едното и наполовина от другото. Това е вътрешна политика, теб едва ли те интересува.
12
Игра на думи — шапка (англ.) — Б.пр.