Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— За твое добро се надявам да е изключително привлекателна и високоинтелигентна птичка.
— Естествено. Известна е още под името ветрогонка или дъждосвирец, заради силния си крясък.
— А името iliacus да не би да е, защото идва от Троя? Ако е така, не виждам приликата между мен и нея да се задълбочава.
— Хубавата Елена е от Троя.
— Не е вярно. Била е отвлечена и са я отвели там… А сега забрави за „четките“ и ми кажи къде е връзката, констъбъл.
— „Четки“ — промърмори той. — Червенокрилката е птица с прекрасно кестеняво оперение и ясно очертана бледа ивица над очите. Така, че когато видях това, си казах — червенокрилка.
Той се пресегна и бръсна с пръст сребристосивото кичурче в косата й.
„Достатъчно, отворко — помисли си Рай. — Устните занасяния са едно, но да си позволиш да ме галиш по косата е нещо съвсем друго.“
— Значи ти наистина си падаш по птиците — каза тя на глас. — А ето че аз си помислих, че това ти е легенда. Е, всеки се прави на това, на което може.
Тя видя, че е успяла да му нанесе осезаем удар и би трябвало да усети задоволство, но това не стана.
— Както и да е, все пак е по-добро начало от оня тип, дето каза, че му прилича на Силвър Блейз — продължи тя.
— Моля?
— Силвър Блейз. Състезателния кон в един от разказите за Шерлок Холмс. Тия неща не ги ли учите в Хендън или и това, че си детектив също е легенда?
— Не, опасявам се, че това е вече е истината.
— Така ли? Тогава го докажи.
— Добре — кимна той. — Първо на първо, тази история с Уърдман е поверителна, ясно?
— Поверителна ли? Забрави ли, че именно аз ти дадох Диалозите в ръцете? И сега, само защото ти си измислил кодово име, изведнъж става поверителна.
— Това, което открих по време на моето разследване си е полицейска работа и не мога да го споделям с теб, докато не приемеш поверителността му — каза той, нарочно придавайки на думите си сух канцеларски вид.
Тя помисли малко, после кимна и каза:
— Добре. Дай сега да чуем за какво става дума.
— Първо, всички тези неща за Айнстъбъл, за тропическите рибки и ваканцията в Гърция, са верни. Същото се отнася и за историята на бузукито. Плюс факта, че има свидетел, който може би е видял фарове точно преди катастрофата с мотоциклета. И на гърбицата на моста, пред който е спряла колата на „Автомобилна асоциация“ може би е имало друга спряла кола.
— О, по дяволите! Значи този откачалник наистина ги е убил! — възкликна Рай ужасена.
— Може и да не е. Има много други начини, по които Уърдман може да се е сдобил с информацията и няма начин да се разбере със сигурност дали Айнстъбъл е спрял, за да помогне на някого. Освен това, моят свидетел, който е видял светлините, е склеротик и не може да каже със стопроцентова сигурност какво е ял на закуска.
— Супер! И само за това ме накара да се закълна, че ще пазя тайна?
Със съвсем сериозен тон Боулър продължи:
— И в двата случая е важно да се пази тайна. Ако няма нищо, значи не бива да предизвикваме излишна паника и да викаме, че в района вилнее сериен убиец, не съм ли прав? А ако все пак има нещо такова…
— Да де, да — закима тя нетърпеливо. — Прав си значи и не ми се прави на много отворен… Добре тогава, Шерлок, какво е твоето професионално мнение?
— Моето ли? Аз съм твърде малък, за да имам мнение — отвърна Боулър. — Аз просто прехвърлям нещата на моите шефове и те решават какво да се прави по-нататък.
Докато говореше, той се усмихваше и Рай каза студено:
— С това според мен шега не бива.
— По дяволите, така е! Аз не се смея на това. Просто си мисля за моя детектив инспектор, чиято единствена мисъл в главата е как да се добере по най-безопасен начин до пенсията и умира от страх пред мисълта, че трябва да вземе такова отговорно решение.
— Радвам се да науча, че обществената безопасност се намира в такива грижливи ръце.
— Не се притеснявай. Това не е типично. Трябва да видиш кой седи на върха.
При мисълта за Анди Далзийл, той помрачня. Защо този човек го мразеше толкова много? Не можеше да е само заради дипломата му. Паскоу също имаше диплома и двамата с Дебелака изглежда работеха заедно, без да проливат излишна кръв.
— Ехо-о — обади се Рай. — Тук с мен ли си още или получаваш съобщения от планетата Зог?
— Да. Извинявай. Само като си помисля за началника ни и ставам такъв… Слушай, ще те държа в течение за развитието на Уърдман, обещавам. Предполагам, че от твоя страна няма нищо ново, а?