Силата
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: the secret circle #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-041-6
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силата». Краткое содержание книги:
В последната битка между доброто и злото на карта е заложено самото оцеляване на Каси, но няма никакви гаранции, че нейните свръхестествени способности ще се окажат достатъчни, за да вземе връх над Черния Джон и Фей. Ако победи, тя ще спечели повече, отколкото някога е мечтала. Но ако двете с Даяна се провалят, Силата ще отиде при онези, които търсят единствено разрухата.
Кой ще триумфира накрая? И ще загуби ли Каси любовта си заради спасението на Тайния кръг?
— От утре никой никъде няма да ходи сам — заяви Ник и я поведе към скалите, които ги деляха от кръстовището.
— Мисля, че се опитваше да влезе в съзнанието ми — обясни тя на другите, когато се събраха в къщата на Адам. Седеше до Ник и силно стискаше ръката му. — Искаше да ми повлияе, да ме пречупи или нещо такова. Не знаех как да го спра. Ако не бяхте дошли, щеше да успее.
— Повече никой не трябва да остава сам — повтори Ник и погледна сериозно Диана. Ник рядко говореше пред всички. Сега обаче гласът му беше решителен и никой не посмя да му възрази.
— Съгласна съм — подкрепи го Мелани. — Освен това смятам, че ни трябва и някаква друга защита срещу него.
— Какво имаш предвид? — попита Адам. Беше седнал на страничната облегалка на стола на Диана. Лицето и гласът му бяха спокойни.
— Някои кристали могат да действат като щит. Аметистът например. Ще ни помогне да се съсредоточим и да се противопоставим на психическите му атаки. Разбира се, ако някой има у себе си друг кристал, от който пък той може да се възползва… като да кажем хематит… няма да има никаква ползва. — Сега Мелани гледаше Фей.
Фей махна нетърпеливо с ръка.
— Както вече казах на нахалния си братовчед, не знам нищо за никакъв глупав хематит. Не ми трябва да крада чужди кристали.
— Добре, няма да спорим — рече Диана. — Мелани, у вас има ли достатъчно аметисти? Може да заемем няколко и от Лоръл. Да ги приготвим сега и да си ги занесем вкъщи още тази вечер.
— Да, трябва да са у нас постоянно — обясни Мелани. — Когато се къпем, когато спим, когато ходим на училище, винаги. Носете кристала под дрехите си и гледайте той да не го забележи. Така ефектът ще е по-голям.
— Чудесен завършек на един купон — оплака се Дъг и взе якето си.
— Приеми го като лошата страна на един купон — отвърна му Ник не особено съчувствено. — Като символ. — Той стисна леко ръката на Каси и я погледна крадешком, сякаш да й припомни какво той щеше да си спомня от тази вечер.
Каси усети как я заля топлина. Когато тръгваха от къщата на Мелани, тя попита небрежно:
— Между другото, какво ви накара да тръгнете да ме търсите?
— Да, наистина. Да не ви стана скучно или нещо такова? Нима осъзнахте, че не можете без нас, момичетата, и тръгнахте да ни търсите? — вмъкна Дебора и тъмните й очи проблеснаха към Крис.
Той й отправи странен поглед.
— Не, бяхме си добре. Адам ни накара да ви намерим. Каза, че Каси била в опасност.
9
Аметистът на Каси беше доста голям. Кристалът висеше от ноктите на сребърен бухал с разперени криле. Усещаше студенината му върху гърдите си под блузата на сини и бели черти. Огледа се в огледалото на Диана, за да се увери, че не се забелязва и притеснено го докосна. Досега беше притежавала три кристала — халцедоновата роза, която Адам й беше дал, кварцовата огърлица, която Мелани й беше заела за танците, и хематита, който беше намерила на номер тринайсет. Нито един от тях не се беше задържал дълго у нея. Беше върнала халцедоновата роза на Адам. Същата нощ беше загубила кварцовата огърлица на гробището и после някой открадна хематита. Надяваше се нищо лошо да не се случи с аметиста.
През нощта бяха излезли облаци и небето изглеждаше стоманеносиво, докато с Диана пътуваха за училище сутринта. Напоследък училището беше неприветливо като времето. Дежурните със странните си значки и мрачни изражения бродеха по коридорите и само чакаха някой да наруши правилата. Това се случваше често. Имаше ужасно много правила и човек нарушаваше няколко от тях дори само с факта, че беше жив.
— За малко да ни пратят при директора. Били сме носили шумни джаджи — оплака се Крис, докато вървяха по коридора през обедната почивка.
Каси изтръпна.
— Вие какво направихте?
— Подкупихме дежурния — обясни Дъг и се ухили зловещо. — Дадохме му уокмена.
— Моят уокмен — уточни тъжно Крис.
— Интересно какво ли е наказанието за подкупване на дежурен? — зачуди се Лоръл, когато стигнаха столовата.
Каси отвори уста, но думите замръзнаха на устните й. През стъклото видя нещо, което изтри всички мисли от главата й.
— Господи! — възкликна Лоръл.
— Не мога да повярвам! — прошепна Диана.
— Аз пък мога — заяви Адам.
В самия център на столовата имаше дървена конструкция, която Каси разпозна от историческите книги. Беше направена от две части, които, щом се затвореха, хващаха като в капан шията и китките на човек и те оставаха да стърчат през дупки от другата страна.