Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
До края на седмицата сме насъбрали куп дрехи за пране. Татко предлага да ги изпере в обществената пералня. Иска само да го закарам там и да му покажа как става това. Джоан си предлага услугите, но татко иска да го направи сам.
Докато мама спи, закарвам татко до търговския център и му демонстрирам как се работи с машините. Идвал е тук с майка и по-рано, но не е обръщал внимание на пералните.
Влюбва се в тях. Ефикасността и строгият ред на цялата операция го изпълва с огромно задоволство. Предлагам му да погледа играта на кегли отсреща, ако му доскучае или да се разходи по „Лъки Маркет“. Оставям го съвсем сам в продължение на цял час.
Когато се прибирам вкъщи, мама е събудена. Пита къде е татко.
— Пере в обществената пералня.
— О, Света Дево! Джаки, той никога няма да се справи с това. Само ми е пречил, когато съм го взимала със себе си. Непрекъснато сгъва чаршафите така, че да няма гънки, направо ме подлудява!
— О, той ще се справи, мамо.
Тя изсумтява и незабавно ме присъединява към увеличаващата се компания на „глупитата“.
— Ще видиш. Ще сложи белина на цветните дрехи или ще направи някакъв друг тъп номер. Джоан каза, че тя ще изпере; вие двамата изобщо не трябваше да се месите. Тя не върши кой знае какво.
— Всичко е наред, мамо. Джоан си има достатъчно работа.
Но пълното й отрицание на последното ни мероприятие започва да ме човърка отвътре. Сдържам се да не се върна в центъра, но непрекъснато поглеждам часовника си. Чувството е същото, което човек изпитва, когато изпрати за пръв път малко дете до магазина съвсем само; голямо е изкушението да го последваш.
Когато тръгвам, казвам на майка, че ще приготвя обеда веднага щом се върнем. Усещам неспокойствието й: нещата се изплъзват от контрола й. Няма да мине много време, преди да направи нещо глупаво.
Намирам татко в обществената пералня с всички дрехи, изсушени и наредени в коша. Дори ги е разделил на три купчини: майчините, моите и неговите. Не мога да повярвам на очите си. Горд със себе си, седи си до коша и ближе малинов сладолед на клечка.
— Хей, Джон, прекарах чудесно! Пресякох отсреща и погледах играта на кегли. Не съм играл на кегли, откакто се състезавах с Айра Тейлър на Шейсет и девета улица, а това трябва да е било преди повече от трийсет години. Забравил бях удоволствието от тази игра. Представи си само, живеем на не повече от няколко преки разстояние, а никога досега не съм идвал тук. Човек се отдава на работата си и забравя удоволствията. А е само половин долар на пътечка! Можем да си го позволим и без това имам толкова много свободно време. Не съм чак толкова стар.
— Разбира се, татко, можем да дойдем тук и да поиграем на кегли. И аз не съм играл отдавна.
Натоварваме дрехите в колата и изчаквам татко да приключи със сладоледа си. Не искам да се появи вкъщи със сладоледа, това със сигурност ще довърши майка. Вкарваме колата в задния двор и започваме да я разтоварваме. Мама е станала и отваря страничната врата. Внасяме дрехите вътре. Когато влизам в кухнята, виждам, че е приготвила обяд.
За миг оставам неподвижен — чудя се как да постъпя. Не искам да се отнасям към нея като към дете; но не искам и да ме види ядосан. Решавам да отстъпя. Не мога да измисля никакъв друг начин на поведение, който да обезкуражи този вид глупост.
И така се нижат нашите дни. Мама се намесва във всичко: двамата с татко не вършим нищо както трябва. Оплаква се дори, че татко не си мие зъбите правилно.
— Трябва да го наблюдаваш, Джаки; той си измива само предните зъби и забравя останалите.
И това за човек все още с всички зъби в устата си! Майка има мостове и от двете си страни. Отначало работим с часове: метем, пускаме прахосмукачка, подреждаме контейнерите за боклук, търкаме тоалетни, бършем прах, тупаме килими и пътеки, мъчим се да обхванем всичко, но каквото и да правим, все е погрешно.
Джоан идва; казвам й какво става. Тя се смее и сяда.
— Джони, никой не може да угоди на мама. Мислех, че знаеш това. Идвам всяка седмица тук да помагам при голямото почистване — миене на прозорци, търкане на подове. Знам, че тя ще повтори всичко след мен, ще измие повторно всеки прозорец и ще мърмори през цялото време. За мама е удоволствие да убеди себе си и всички други, че никой не е толкова добър, колкото нея по отношение на каквото и да било. Светът се дели на два вида хора: Бет Маккарти и останалите. „Останалите“ са некадърни и по принцип не държат на чистотата. Успокой се, Джак, приеми нещата такива, каквито са. Двамата с татко прекарахте чудесно заедно, но не можете да спечелите.