Татко

Веднъж позвъни посред нощ и ме изплаши до смърт. Казва ми, че искал да провери дали звукът е достатъчно силен, за да събуди спящ. Часът е три сутринта, когато той обикновено ходи до тоалетната. Баща ми има доста развито чувство за хумор.

Няколко пъти ходим на гости на Гари и Марти. Не говори много, но очевидно ни слуша с удоволствие. Разговорът се върти около бебето и мама. Не гледаме телевизия.

Идва денят, в който мама се връща вкъщи. Всичко е готово. Сутринта татко излиза от банята гладко избръснат; никакви коментари. Докарваме майка вкъщи с колата и тя бърбори почти без да си поеме дъх. Струва ми се, че ще получи втори инфаркт, преди дори да сме я прибрали у дома.

Слагам я в леглото, дърпам щорите и настоявам да подремне. До този момент не бях осъзнал каква огромна отговорност е връщането й вкъщи. Ако се случи нещо, до болницата има най-малко петнайсет минути.

Паникьосан съм повече от татко. Двамата с него пием бира и ядем сандвичи в задния двор. Той ме пита кога според мен ще може отново да спи до майка. Не бях и помислил за това.

Веднага след дрямката й я намирам седнала в леглото; опитва се да си напъха ръцете в хавлиена роба. Иска да отиде до тоалетната, отказва подлога в леглото. Нищо от моите доводи не може да я спре. Движим се бавно към тоалетната. Тя се придържа с едната си ръка за мен, а с другата — за стената. Успявам да я вмъкна в тоалетната, тя ме отблъсква и заключва вратата.

Двамата с татко обикаляме отвън, чуваме урината й да се блъска в стената на тоалетната чиния, после водата в нея. Чакаме, но тя не излиза. Накрая татко не издържа.

— Добре ли си, Бет?

„Бет“ е произнесено като „пет“1.

— Добре съм. Не висете така около мен, влудявате ме.

Отключва вратата. Гримирана е и косата й е навита на ролки. Не може да се отрече, че майка ми има кураж, но не съм сигурен дали е с всичкия си.

Нещата се подобряват с всеки изминал ден. Майка си възвръща цвета на лицето — или може би това е само руж? Не е лесно да я задържим в леглото. Иска отново да поеме нещата в ръцете си. В същото време се оплаква, че диша трудно.

На третия ден я извеждаме в задния двор. Спокоен, топъл ден е, а тя беше прекарала достатъчно дълго време между четири стени. Идеята изглежда добра; тя лежи на слънцето и се опитва да се отпусне.

Може да се каже, че татко готви. Той с право се гордее със себе си. Всяка сутрин ставаме в осем часа и единият приготвя закуска, другият мете, на следващата сутрин се сменяме. Оказва се, че е лудо влюбен в метлата. Тя подлудява майка: настоява да пускаме прахосмукачка, твърди, че само вдигаме прах, а мръсотията си остава.