Аз умрях вчера

— Разбираш ли, Льошик, безпокои ме Уланов. Предаването му стана съвсем различно, защото самият той е много променен. И аз не мога да разбера каква е причината за това. Дали е в психически шок от внезапната гибел на двамата му колеги, или лично той има някакво отношение към тяхното убийство.

— Асенка, забравяш за третия вариант, който всъщност е първи, защото е най-важният — парите! Може би Уланов и ръководителите на програмата са имали различни виждания, а сега той може да прави нещата както иска. И при това да печели.

— Обясни ми! — помоли Настя, моментално забравила за изстиващия чай.

— Ти не гледаш програмата, затова не обръщаш внимание на рекламните блокове около нея. А аз мога да ти кажа със сигурност, че през последните няколко дни тези блокове определено са повече. Докато преди се излъчваха по-малко от минута в началото на предаването и трийсетина секунди след него, сега първият блок трае около две и половина минути. Това да ти говори нещо?

— Значи народът е реагирал на разобличителния тон на предаването! — възкликна тя.

— И още как! — подзе Алексей. — Ти си свикнала да гледаш на нещата от своята камбанария, затова ти се струва, че никой освен пенсионерите и домакините не следи «Лице без грим». Презумпцията ти е, че основната маса хора до шест часа са на работа, после до седем — на път към къщи, но това е вярно само за Москва и Петербург. На други места обаче пътуването не отнема толкова много време и работният ден за всички не е от девет до шест. Огромното мнозинство се труди на друг режим, така че в провинцията програмата се гледа. Какво ти в провинцията — и при нас, в Жуковски, е много популярна, а това е почти Москва. В моя институт всеки ден се говори само за Уланов и неговия пореден гост. Повтарят сполучливи реплики, кискат се, възхищават се. Дори хора, които по-рано не бяха чували за програмата, започнаха да гледат Уланов. А рекламодателите моментално са схванали, че броят на зрителите му рязко се е покачил. И ето го резултата. С продажбите на рекламно време се занимава специален отдел в телевизионната програма. Естествено те вероятно заделят някаква сума за Уланов и неговата група — като автори на популярно предаване.

— Но ако той се държи така, никой повече няма да му гостува!

— Какви ги говориш! — разсмя се Льоша. — Ти самата хиляди пъти си ми казвала защо е невъзможно да се победи престъпността. Всеки бандит прекрасно знае, че това, което върши, е неправилно, но е сигурен или поне се надява, че няма да го хванат. И тук е буквално същото. Човекът може да знае как се държи Уланов с гостите си, но същевременно да е сигурен, че точно с него нищо подобно няма да се случи. Че той ще излезе по-умен и от самия водещ, и от всичките му предишни събеседници. Защото онези са били абсолютни нищожества, тъпи, лишени от талант, а той — ехе! — ще им покаже какво може! Обичаен начин на мислене, уверявам те.