Аз умрях вчера
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Каменская #18
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542603592
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Аз умрях вчера». Краткое содержание книги:
Майор Каменская ще трябва дълго да пресмята всеки ход на ключовите фигури, за да открие решението на смъртоносния ребус.
На екрана се появи лицето на Уланов, той задаваше поредния въпрос на събеседника си, когото Настя веднага позна. И си спомни: да, наистина навремето името му гърмеше из цялата страна, той събираше на своите «проповеди» многохилядни аудитории и обещаваше почти стопроцентово здраве на онези, които «го слушат». Още в първите минути тя разбра какво става в студиото. Всеки играеше своята игра. Лечителят искаше да говори само за лечителството и за успехите си на това поприще. Докато Уланов, следвайки традициите на програма «Лице без грим», се стараеше да покаже на зрителите какво представлява гостът му като човек — доколко е умен и образован, какви вкусове и пристрастия има, какви са характерът и навиците му. Никак не помагаше на събеседника си да развие интересните за него теми и при най-малката възможност повеждаше разговора в друга посока. И задаваше въпроси, при чиито отговори лечителят далеч не изглеждаше начетен: бил чел книги предимно като дете и юноша, нямал любими писатели или предпочитания в областта на музиката и театъра. Нито завладяващо хоби, нито прекарвал интересно почивката си. Вярно, както казваше гостът, той просто нямал свободно време да ходи на театър и да чете книги, изцяло се посвещавал на болните и страдащите, но изтънчено злобните реплики на водещия веднага насочваха телевизионните зрители към мисълта дали могат да оставят здравето си в ръцете на човек необразован и дори без елементарен собствен мироглед. С една дума Александър Уланов публично превърна бившия всенароден любимец в неграмотен шарлатанин. Личеше си, че водещият добре се е подготвил за предаването на живо. Задаваше много въпроси за отношението на лечителя към различни научни и псевдонаучни школи, включително и чуждестранни, но в отговор прозвучаваха само общи приказки за карма, космическа енергия и дух. Ставаше ясно, че гостът не чете не само художествена, но и специализирана литература и на практика няма никакво понятие нито от медицина, нито от биология, нито от химия. Гостът обаче не забелязваше това, беше изключително доволен от себе си и по лицето му току разцъфваше тържествуваща усмивка.
Зрелището наистина бе крайно любопитно, но на Настя й беше много по-интересно да наблюдава Уланов, отколкото глуповатия самозванец. Днес той още по-малко приличаше на онзи водещ, когото тя бе виждала в предаванията, заснети предварително и излъчени на запис. Нещо повече — коренно се различаваше и от времето, когато за пръв път бе водил предаването на живо. Тогава той беше равнодушен и студено дистанциран, някак отвисоко наблюдаваше опитите на кинопродуцента да изглежда по-естествено. А днес у него сякаш се бе пробудила яростна решимост да унищожи събеседника си, да го стъпче в калта, да покаже на всички неговата примитивност. «Полудял е! — ахна вътрешно Настя. — Ако се държи така, програмата ще умре моментално, защото няма да се намерят други желаещи да се подложат на такава публична екзекуция. Но как му позволяват това?»
— Е, какво ще кажеш? — весело попита Чистяков, когато лентата свърши. — Красива гледка, а?
— Красива — съгласи се тя. — Само че опасна и безсмислена.
— Защо? Сега живеем в демокрация, на медиите е позволено всичко. Хайде в кухнята, че вече ще припадна от глад.
Те бързо стоплиха яденето и няколко минути с апетит и в пълно мълчание поглъщаха цветното зеле.
— Льош, спомням се как ми казваше, че в Щатите са те канили в телевизията.
— Така беше — кимна той.
— На запис или на живо?
— И на запис, и на живо. Какво по-точно те интересува?
— Искам да разбера има ли разлика в поведението на водещия в двата случая.
— Асенка, поведението му не зависи от това, а от госта и от целта на предаването. Е, и от концепцията на програмата естествено. Ако тя като цяло е скандална, разобличителна, водещият винаги е скрито агресивен, защото трябва да превърне своя гост в отрицателен герой. Така че му задава въпросите си бързо, без да му остави време да се съсредоточи, хваща се за всяка несполучлива дума, преиначава и изопачава всичко, казано от събеседника, и така нататък. И в този смисъл за него няма никакво значение дали предаването се записва, или се излъчва директно в ефир. При всеки от вариантите той ще се държи именно така.