Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Колкото и да е странно, първата ми реакция от чутото бе смущение от факта, че Холи не е християнка. До този момент не се бях сблъсквала с хора, които да не вярват в християнските постулати (или поне такива, които открито да го завяват). В Шривпорт има синагога, но аз — доколкото ми е известно — не познавам нито един евреин. Боя се, че имам доста неясноти по тези въпроси.
— Разбирам. А познаваш ли много вещици?
— Не чак толкова много — Холи кимна няколко пъти, като продължаваше да избягва погледа ми.
Тогава случайно забелязах стария компютър, който стоеше върху разнебитената масичка в ъгъла на стаята.
— Поддържате ли връзка чрез интернет или по някакъв друг начин?
— О, да, разбира се.
— А случайно да знаеш за група вещици, които наскоро са пристигнали в Шривпорт?
Лицето на Холи доби изключително сериозно изражение. Правите й, тъмни вежди се събраха в една линия.
— Моля те, кажи ми, че нямаш нищо общо с тях — каза тя.
— Аз лично — не. Но познавам някой, който пострада лошо по тяхна вина. Освен това се опасявам, че те са отвлекли Джейсън.
— Значи е в голяма беда — безцеремонно заяви тя. — Предводителката на групата им е абсолютно безмилостна. Брат й не пада по-долу от нея. Та тази група… те не са като нас. Те не се опитват да открият по-добър начин на живот или пряк път за връзка с естествения свят, или заклинания за постигане на вътрешен мир. Те са уикани, но от злите.
— Можеш ли да ми дадеш някакви насоки къде бих могла да ги намеря? — полагах огромни усилия да запазя спокойното изражение на лицето си, защото чувах мислите на Холи: ако новодошлите вещици наистина са заловили Джейсън, значи е в много тежко състояние, ако не и мъртъв.
Холи — все още дълбоко замислена — тревожно се вгледа през прозореца. Страхуваше се, че те могат да проследят нашия разговор и да я накажат, като навредят на сина й. Тези вещици бяха напълно способни на подобна жестокост. Техният живот се въртеше около една-единствена цел — да добият колкото се може по-голяма власт чрез всички възможни средства.
— Те все жени ли са? — попитах аз, защото подозирах, че Холи се кани да сложи край на разговора ни.
— Ако се надяваш, че Джейсън ще успее да ги очарова с мъжките си прелести, по-добре се откажи — каза Холи с ледено изражение на лицето. Не се опитваше да драматизира, нито пък търсеше някакъв ефект. Просто искаше да проумея, че тези хора са много опасни. — Между тях има и мъже. Те са… те не са нормални хора. Искам да кажа, че те… те дори не са нормални хора.
Напълно й вярвах. От момента, в който Бил Комптън за пръв път прекрачи прага на бар „Мерлот“, ми се наложи да повярвам в какви ли не странни неща.
Холи говореше така, сякаш знаеше за тази група много повече, отколкото очаквах… предоставяше ми много повече сведения, отколкото се бях надявала да измъкна от нея.
— Кое ги прави по-различни? — попитах.
— Те пият вампирска кръв — каза тя и бързо се огледа, сякаш се страхуваше, че я подслушват. От погледа й ме побиха тръпки. — Вещиците, които използват Силата, за да творят злини, са коварни създания. Но когато същите тези могъщи вещици пият и вампирска кръв… Суки, ти просто нямаш представа колко са опасни. Между тях има и върколаци. Моля те, стой далече от тях.
Върколаци? Ама че работа… не просто вещици, а вещици-върколаци, пиещи вампирска кръв? Сега вече наистина се тресях от страх.
— И къде се крият?
— Божичко, Суки, не ме ли слушаш?
— Слушам те, но трябва да разбера къде са!
— Те са в един стар склад, недалече от търговския център „Пиер Боужър“ — каза тя и аз веднага видях картина от обстановката в главата й. Холи е била там. Видяла ги е. А сега ги виждах и аз, благодарение на нея.
— Защо си ходила там? — попитах аз и тя неволно потръпна.
— Изобщо не исках да разговарям с теб! — ядосано каза тя. — Не трябваше дори да ти отговарям. Но аз съм излизала с Джейсън и… Ще ме убият заради теб, Суки Стакхаус. И мен, и момчето ми.