Мъртви за света

— Здрасти, Суки — любезно ме посрещна тя. — Тара ме попита дали имам нещо против да поговоря с теб, но аз се съмнявах, че ще се появиш. Съжалявам за Джейсън. Влизай.

Апартаментът наистина беше малък и макар че стените изглеждаха прясно боядисани, по всичко личеше, че е доста амортизиран от дългогодишна употреба. Основното помещение представляваше комбинация от гостна, трапезария и кухня, с барплот за закуска, разделящ кухненския бокс от останалата част на стаята. В ъгъла имаше кош за играчки, а върху издрасканата масичка за кафе — флакон с препарат за почистване и някакъв парцал. Холи явно си имаше работа.

— Съжалявам, ако прекъсвам нещо — извиних се аз.

— Няма проблем. Кока-кола? Сок?

— Не, благодаря. Къде е Коуди?

— Гостува на баща си — каза тя и се загледа в ръцете си. — Заведох го при него в деня след Коледа.

— Къде живее баща му?

— Дейвид живее в Спрингхил. Наскоро се ожени за приятелката си, Али. Тя вече си има две деца. Малкото й момиченце е на възрастта на Коуди и той много обича да си играе с нея. Непрекъснато говори за нея: „Шели това, Шели онова“ — Холи изглеждаше малко тъжна.

Дейвид Клиъри произхождаше от голям семеен клан. С братовчед му Фар бяхме съученици в гимназията. Искрено се надявах — за доброто на Коуди и най-вече за гените му — Дейвид да е по-умният от двамата братовчеди.

— Искам да говоря с теб за нещо много лично, Холи.

На лицето й се изписа изненада.

— Ами… ние никога не сме били много близки — каза тя. — Така че питай каквото искаш, а аз ще преценя дали да ти отговоря.

Замислих се точно как да формулирам онова, което исках да кажа — без да издавам тайни и без да я обидя.

— Ти вещица ли си, Холи? — попитах аз. Чувствах се неудобно, че използвам толкова драматична дума.

— По-скоро съм уикан.

— А би ли ми обяснила каква е разликата? — погледнах я за кратко в очите, но после реших да насоча вниманието си към сухите цветя в кошницата върху телевизора. Холи си мислеше, че мога да чета мислите й само ако я гледам в очите. (Визуалният контакт, също като докосването, действително прави четенето по-лесно, но изобщо не е задължителен.)

— Ами, да… бих — бавно отвърна тя след кратък размисъл. — Ти не се занимаваш с разнасяне на клюки.

— Всичко, което ми кажеш, ще си остане помежду ни — отново я погледнах в очите за кратко.

— Добре — каза тя. — Значи, ако си вещица, практикуваш магически ритуали, естествено.

Използваше „си“ вместо „съм“, помислих си аз. Предпочиташе да не прави твърде смели признания.

— Черпиш енергия от източници, до които обикновените хора не смеят да припарят. Но искам да уточня, че да си вещица не означава да бъдеш зъл. Или поне не бива да е така. Уиканите се придържат към собствена езическа религия. Ние почитаме Богинята Майка и имаме свой календар на свещените дни. Можеш да бъдеш както уикан, така и вещица. Или да предпочиташ едното малко повече от другото. Всичко е много индивидуално. Аз, например, практикувам магьосничество, но повече се интересувам от уиканския начин на живот. Ние вярваме, че всяко действие е допустимо, стига да не вреди на околните.