Огнен лед

— Да видим дали ще позная. Ще поискате да научите защо човек, който претендира да е сериозен репортер, се занимава с телевизионния еквивалент на жълт вестник.

Остин прибавя добрия усет към останалите качества на Каела.

— Гледал съм ваши предавания. В епизода, който имам предвид, Големият крак23 живее в Лох Нес с някакъв потомък на извънземни.

— Това ще е било преди мен, но мисълта ви ми е ясна. Нашата поредица е най-долнопробния боклук сред долнопробните телевизионни боклуци.

Остин разперва ръце.

— Значи?

— Дълго е за разправяне.

— Имаме колкото щеш време за приказки. Ще пълня чашата ви, колкото пъти пожелаете.

— Това е най-доброто предложение, което съм получила днес. — Тя подпира брадичка с длан и го поглежда. В огромните очи няма свенливост. — Ще ви разкажа за себе си, ако направите същото за вас.

— Добре, започвайте!

Тя отпива от виното.

— Родена съм в Оукланд — Калифорния. Кръстили ме Катерина на татковата майка и Ела — на Ела Фицджералд, любима певица на мама. Фамилното ми име е Доран. Когато постъпих в телевизията, съкратих всичко това на Каела Дорн. Мама беше учителка по балет в едно афроамериканско дружество, а татко е от ирландски произход, дългокосо, пушещо марихуана хипи, отишло в Бъркли, за да протестира срещу войната във Виетнам, и т.н.

— Това е типично за шестдесетте години.

Тя кимва.

— Сетне той се отказва от цялата тази работа и днес преподава съвременна американска история в същия този Бъркли, като специализира в областта на протестните движения от шестдесетте и седемдесетте години на двадесети век. Още носи брада, но доста побеляла.

— Случва се и на най-добрите сред нас — казва Остин, като сочи преждевременно посивялата си глава.

— Като дете и аз бях революционно настроена. Таткова грешка. Един ден мама ме спипа на улицата, където играех с други бандитчета и ме замъкна в балета си, та да ме държи под око. Замених хъшлашките дрехи с пачка. Не бях лоша танцьорка.

Седналата срещу Остин жена сякаш е родена за танца.

— Бих се изненадал, ако отстъпвате по грациозност на Павлова.

— Благодаря. Добра бях, но припкането на пръсти в „Лешникотрошачката“ не се връзваше с моята склонност към приключения. Пак таткова грешка. Преди да ни измъкне собственоръчно от пламъците на Виетнамската война, той е поскитал доста между Хартум и Делхи. Изучавах английска литература в Бъркли, а после ме взеха в една местна телевизия, която искаше да си попълни квотата за служители от малцинствените групи. Писна ми да чета репортажи за пътни произшествия и щом научих за „Невероятни загадки“, веднага се възползвах от шанса да посещавам екзотични места, като на всичко отгоре ми и плащат добре. Е, това съм аз. А вие? Как стигнахте до положението да спасявате разни девойки и техни приятели?