Прилепът

Йонг постави ново фолио с процентни дялове и хистограми. Остави колегите си да ги разгледат, без да коментира. Възцари се продължително мълчание. Пръв го прекъсна Уодкинс:

— Това означава ли…

— Нямаме основания да твърдим, че сме изолирали тенденция. Стойностите са прекалено неубедителни.

— Но с основание можем да предположим — подхвана Ендрю, — че по улиците вилнее изнасилвач, който с извратена последователност подбира жертвите си само сред русите представителки на женското население и убива част от тях, подчинявайки се на неизвестна логика. Мъж, който изпитва удоволствие от стягането на женска шия.

Изведнъж всички в стаята започнаха да се надвикват и Уодкинс се намеси, за да въдвори ред. Първо даде думата на Хари.

— Защо никой не е забелязал тази взаимовръзка по-рано? Говорим все пак за седем убийства и между четирийсет и петдесет изнасилвания с отпечатъка на един и същи почерк.

Йонг Сю вдигна рамене.

— За жалост изнасилванията съвсем не са рядкост в Австралия и разследването им не се ползва с нужния приоритет.

Хари кимна. Уви, положението в родината му също не беше повод за гордост.

— Освен това повечето изнасилвачи действат на територията на града или селището, където живеят, и не бягат оттам. Затова обикновените изнасилвания не се разследват в постоянно сътрудничество между отделните щати. Проблемът в случаите, включени в моята извадка, е географското разпространение.

Йонг посочи списък с названия на населени места и дати.

— Един ден в Мелбърн, месец по-късно в Кеърнс, на следващата седмица в Нюкасъл… В рамките на по-малко от два месеца са извършени изнасилвания в три различни щата. Понякога с качулка, друг път с маска, веднъж с найлонов чорап, а има и случаи, когато жертвите изобщо не са видели извършителя. Местопрестъпленията също варират: тъмни улички, паркове… Понякога ги завлича в кола, друг път нахълтва с взлом в домовете им нощем. Накратко: тук почерк не личи, освен предпочитание към блондинки, удушаване и неспособност на жертвите да опишат външния му вид. Впрочем има и още нещо. Когато убива, действа изключително чисто. За наше съжаление. Явно, мие жертвите, отстранява всякакви следи: отпечатъци, семенна течност, текстилни влакна, косми, епителни клетки под ноктите на убитата и прочее. Но иначе не разполагаме с находки, които обвързваме с типичния сериен убиец. Няма следи от ритуални действия или визитни картички от типа „аз бях тук“, адресирани до полицията. След въпросните три изнасилвания за два месеца, настъпва едногодишно затишие. Ако, разбира се, не стои и зад други изнасилвания, които са попаднали извън моето търсене. А това е напълно възможно.