Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Вдигам ръце и се провиквам:
— Здравей, Ню Йорк!
— О, боже!
Чувам дълбок, гърлен смях, следван от ръкопляскане на един човек. Обръщам се ужасено и там, зад кулисите, зървам Бърнард — със слънчеви очила, разкопчана бяла риза и обувки „Гучи“. До него стои човекът, който изръкопляска — жената, която автоматично разпознавам като Марджи Шепърд. Бившата му съпруга. Но какво, по дяволите, прави и тя тук? И какво ли си мисли за мен, след като видя малкото ми представление?
Не ми трябва много време, за да разбера, защото следващото, което казва, е:
— Виждам, че току-що се роди звезда. — Гласът й е като шкурка.
— По-полека, Марджи — изрича Бърнард, който има благоприличието да прозвучи леко раздразнено.
— Здравейте! Аз съм Кари — изричам и подавам ръка.
Тя ме удостоява с честта да ми поеме ръката, но не казва собственото си име. Очевидно е убедена, че всички я познават достатъчно добре. Мисля, че винаги ще си спомням какви бяха ръцете й — дългите, нежни пръсти, топлата и твърда длан. Някой ден сигурно ще разказвам: „Запознах се с Марджи Шепърд. Дори стиснах ръката й и тя беше възхитителна.“
Марджи отваря красиво уста и лукаво се засмива.
— Виж ти! — изрича.
Никой не може да каже „Виж ти!“ и да му се размине. Освен на Марджи Шепърд. Не мога да спра да я зяпам. Не може да се нарече красива в буквалния смисъл на думата, обаче притежава някакво вътрешно излъчване, което те кара да си мислиш, че е най-привлекателната жена, която някога си виждал.
Сега прекрасно разбирам защо Бърнард се е оженил за нея. Онова, което обаче не разбирам, е защо все още не е женен за нея.
Божичко! Нямам никакъв шанс!
— Приятно ми е да се запознаем — изрича Марджи с леко намигване към Бърнард.
— На мен също — пелтеча аз. Марджи сигурно вече ме мисли за идиот.
Намигва (вече открито) на Бърнард и казва:
— Ще продължим разговора си по-късно.
— Предлагам изобщо да не го продължаваме — промърморва Бърнард. Той очевидно не е така зашеметен от нея, колкото съм аз.
— Ще ти се обадя. — И отново хубавата усмивка и очите, които като че ли знаят всичко. — Довиждане, Кари!
— Довиждане — казвам и усещам, че ми стана неприятно да я видя как си тръгва.
Двамата с Бърнард я проследяваме как се отдалечава по коридора, галейки с една ръка тила си — жест, предназначен да припомни на Бърнард какво пропуска.
Преглъщам на сухо и се подготвям да се извиня за малкото си шоу, но вместо притеснен, Бърнард се оказва на седмото небе. Грабва ме под мишници, притиска ме към себе си и ме завърта по сцената като дете. После целува цялото ми лице и извиква:
— Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя, хлапе! Имаш страхотен усет за поява в правилния момент! Някой казвал ли ти го е досега?
— Не…
— Но е така! Ако не беше тук, нямаше да мога да се отърва от нея! Хайде, ела! — Сграбчва ръката ми и бързо ме повежда към другия край на уличката като човек с мисия. — Всичко е благодарение на теб, скъпа! — повтаря. — Когато те видях, всичко внезапно си дойде на мястото.
— На мястото ли? — питам задъхано, опитвайки се да вървя в крачка с него, объркана от внезапния му прилив на обожание. Вярно, именно на това се надявах през последните няколко дена, но сега, когато той действително изглежда влюбен в мен, започвам да се притеснявам.
— С Марджи е свършено! Край! Продължавам напред! — Стигаме до Четирийсет и четвърта улица и се насочваме към Пето авеню. — Ти си жена — отсича. — Кажи сега къде мога да си купя мебели?
— Мебели ли? — разсмивам се аз. — Нямам никаква представа.
— Все някой трябва да знае — продължава той, спира добре облечена дама с перли на врата и казва: — Извинете, къде тук е най-доброто място за купуване на мебели?
— Какви мебели по-точно? — пита тя спокойно, сякаш подобни срещи и разговори с непознати са напълно нормални по тези места.
— Ами маса и може би диван, и вероятно някакви чаршафи…
— „Блумингдейл“! — отсича тя и продължава делово напред.
Бърнард свежда очи към мен и пита: