Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Огън и лед началото #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая фантастика
Электронная книга - «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените». Краткое содержание книги:
Танцът на Драконите е цветистото име, зад което стоят дивите междуособни войни за Железния трон на Вестерос, които се водят от два съпернически клона на рода Таргариен през годините 129-131 след Завоеванието на Егон.
Да се характеризират тъмните, бурни и кървави дела през този период като „танц“, ни се струва гротескно и неуместно. Без съмнение автор на фразата е някой певец. „Гибелта на Драконите“ би било много по-подходящо, но традицията и времето са жигосали по страниците на историята поетичното название, така че ние трябва да потанцуваме заедно с останалите.
Принц Демън бързо повел Караксес нагоре, удряйки го
с камшик със стоманени накрайници, докато не се изгубили в
облаците. По-старата и много по-едра Вхагар се издигала по-
бавно и тромаво, описвайки все по-широки кръгове, докато
се озовала заедно с ездача си над Божие око. Било късно и
слънцето се канело да залязва. Езерото било спокойно, а
повърхността му блестяла като лист от кована мед. Нагоре и
все по-нагоре се издигали, търсейки Караксес, а Алис Реките
ги наблюдавала от върха на кулата Кралска клада долу в
Харънхъл.
Атаката била внезапна като мълния. Загърнат от блясъка
на залязващото слънце, откъм сляпата страна на принц Емонд
Караксес връхлетял Вхагар с пронизителен писък, който се чул
нашир и длъж, Кървавият змей се блъснал в по-стария дракон
с ужасяваща сила. Ревът им отеквал над Божие око, когато
се вкопчили един в друг и започнали да се разкъсват, черни
фигури на фона на кървавочервеното небе. Пламъците им били
така ослепителни, че рибарите се страхували да не подпалят
облаците. Драконите полетели към езерото в смъртоносна
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
хватка. Кървавия змей бил сключил челюсти около врата
на Вхагар, а черните му зъби били потънали в месото на по-
стария звяр. Дори когато Вхагар разпорила корема му с нокти
и откъснала крилото му, зъбите на Караксес се забивали все
по-дълбоко и разкъсвали раната, докато езерото под тях се
приближавало със страшна скорост.
Според историята, това бил моментът, в който принц
Демън Таргариен преметнал крак над седлото и скочил от
единия дракон върху другия. В ръката си държал Тъмна сестра, мечът на кралица Висения. Емонд Едноокия ужасен погледнал
нагоре и задърпал веригите, с които бил вързан към седлото, но Демън свалил шлема от главата на племенника си и забил
меча си в ослепеното око на принца с такава сила, че острието
излязло от задната страна на гърлото му. В следващия миг
драконите се ударили в езерото и вдигнали воден стълб, за
който казват, че бил висок колкото кулата Кралска клада.
Нито мъж, нито дракон можел да оцелее след такъв
сблъсък, твърдели по-късно рибарите, свидетели на зрелището.
И така било.
Караксес доживял само колкото да успее да допълзи до
сушата. Бил изкормен, с едно откъснато крило, а водите на
езерото димели около него. И все пак Кървавия змей намерил
сили да се довлече на брега и да издъхне под стените на
Харънхъл. Трупът на Вхагар потънал в дълбините, а водите
над мястото, където издъхнала, кипели от горещата кръв
извираща от зеещата на врата й рана. Когато я намерили
години по-късно след Танца на драконите, костите на принц
Емонд облечени в броня били все още завързани към седлото
му, а Тъмна сестра била забита в очната му кухина чак до
дръжката.
Несъмнено принц Демън също е загинал. Останките
му никога не били намерени, но в това езеро има странни
подводни течения, както и гладни риби. Певците разказват, че
старият принц оцелял след падането и отишъл при момичето
си Коприва, за да прекара с нея остатъка от живота си. От
подобни истории се създават великолепни балади, но не могат
да се считат за достоверни.
9
Джордж Р. Р. Мартин
Драконите загинали в танц над Божие око на двадесет
и втория ден от петата луна на 130 година сл. З. Е. Демън
Таргариен бил на четиридесет и девет години в деня на смъртта
си, принц Емонд само на двадесет. Вхагар, най-внушителният
от драконите на Таргариен след Балерион Черният ужас, бил
на белия свят сто осемдесет и една години. Така загинала
последната жива твар от дните на Завоеванието на Егон, когато мракът и тъмнината погълнали прокълнатия замък
на Черния Харън. Свидетелите на това събитие били така
малобройни, че изминало доста време, преди света да узнае
за последната битка на принц Демън.
* * *
В Кралски Чертог кралица Ренира ставала все по-
самотна с всяко ново предателство. Подозираният в измяна
Адам Веларион избягал, преди да успеят да го разпитат.
Заповядвайки ареста му, кралицата изгубила не само дракон
и ездач, но и кралската си Ръка… а и повече от половината
от армията, която била отплавала от Драконов Камък, за да
превземе Железния трон се състояла от мъже, заклети на