Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените

Джордж Р. Р. Мартин

След смъртта на крал Визерис I Таргариен основните

претенденти за Железния трон били двама: дъщерята на

Визерис — Ренира, единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. Сред

хаоса и кръвопролитията, породени от тяхното съперничество

и други крале-самозванци заявявали свои права; перчели се

като глумци на сцена за седмица или лунен кръг, за да залязат

толкова бързо, колкото и изгрявали.

Танцът разделил Седемте кралства на две: лордове, рицари и обикновени хора обявявали подкрепата си за

едната или за другата страна и вдигали оръжие едни срещу

други. Дори домът Таргариен бил разделен, защото всеки

от претендентите въвлякъл във войната роднини, деца и

приятели. За двете години на противоборства била платена

ужасна цена от великите лордове на Вестерос, както и от

техните знаменосци, рицари и поданици. Макар династията

да оцеляла по време на сраженията, мощта на Таргариен

била отслабена, а броят на последните в света дракони бил

значително намален.

Танцът се оказал война различаваща се от всяка друга

в цялата дълга история на Седемте кралства. Да, войските

тръгвали в поход и водели яростни битки, но много от

сблъсъците били по вода и… особено… във въздуха, когато

дракон влизал в схватка с дракон със зъби, нокти и пламък. Това

била война белязана с коварство, убийство и предателство; война водена в сенките на ъглите, в сумрака на стълбищата, в залите на съветниците и дворовете на замъците, с кинжали, лъжи и отрова.

Отдавна тлеещата вражда, избухнала с ярки пламъци

на третия ден от третата луна на 129 година сл. З. Е., когато в

Червената цитадела на Кралски чертог, прикованият на легло

от болестта си Визерис I Таргариен затворил очи за дрямка

и умрял в съня си. Тялото му било открито от слуга в Часа

на прилепа, когато кралят имал обичай да пие чаша греяно

вино. Слугата изтичал при кралица Алисънт, чиито покои се

намирали под кралските.