Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Това бе написано на дванайсети юли. Премигвайки, Франи запрелиства страниците, бързайки да стигне до края. Пред погледа й прелитаха отделни фрази, сякаш я блъскаха в лицето: „Във всеки случай Харолд мирише на чисто по изключение… дъхът му би прогонил и дракон тази вечер…“ и още нещо, което й се стори едва ли не пророческо: „Събира в душата си горчилка както пират трупа съкровища“. Но защо? За да подхранва собственото си чувство на тайно превъзходство? Или става дума за възмездие?
„О, той съставя списък… и го проверява повторно…ще открие… кой е бил добър или непослушен…“
После на първи август, само преди две седмици. „Снощи не записах нищо. Бях много щастлива. Дали някога съм била толкова щастлива? Не ми се вярва. Най-сетне със Стю сме заедно. Ние…“
Край на страницата. Обърна следващата. Първите думи отгоре бяха: „… се любихме два пъти.“ Но те едва задържаха вниманието й, преди погледът й да се спусне към средата на страницата. Там, до някакви досадни разсъждения за майчиния инстинкт бе онова, което привлече вниманието й и тя се вцепени.
Бе отпечатък от палец.
Започна трескаво да мисли: „По цял ден се возех на мотоциклет, всеки ден. Естествено опитвах се да се мия, когато имах възможност, но ръцете ми бяха мръсни и…“
Протегна ръка и не се изненада, че тя трепери. Сложи палеца си върху отпечатъка. Бе доста по-голям.
„Е, разбира се — каза си тя. — Когато правиш мазно петно, нормално е да стане по-голямо. Ето защо, това е…“
Но отпечатъкът от палец не бе чак толкова мазен. Малките линии и извивки бяха много ясни.
И не беше грес или масло, нямаше смисъл да се самозалъгва.
Бе засъхнал шоколад.
„Пейдейс“ — помисли си тя, — „десертчета, покрити с шоколад.“
За миг я достраша да се обърне — уплашена, че може да види усмихнатото лице на Харолд зад себе си, ухилено като чеширския котарак от „Алиса“. Плътните устни на Харолд сякаш тържествено произнасят: „Всичко с времето си, Франи. Всичко с времето си.“
Но ако Харолд тайно бе чел дневника й, дали това означаваше, че замисля някакво отмъщение срещу Фран и Стю? Разбира се, че не.
„Но Харолд се промени“ — прошепна й някакъв вътрешен глас.
— Проклятие, не се е променил чак толкова — извика тя в празната стая. Подскочи при звука на собствения си глас, сетне избухна в смях. Слезе на долния етаж и се зае да приготви вечерята. Щяха да вечерят по-рано заради събранието… но изведнъж то не й се струваше толкова важно както преди.
Събранието бе проведено в апартамента на Стю Редман и Франсис Голдсмит. Присъстваха членовете на временния комитет: Стю Редман, Франсис Голдсмит, Ник Андрос, Глен Бейтман, Ралф Брентнер, Сюзьн Стърн и Лари Ъндърууд.
За председател на събранието бе избран Стюарт Редман.
Франсис Голдсмит водеше протокола…
Тези бележки (плюс всяко оригване, хихикане и други шумове, записани на касети „Меморекс“ за всеки достатъчно луд да пожелае да ги чуе) ще бъдат депозирани в сейф в Първа Боулдърска банка… Стю Редман показа диплянка за хранителните отравяния, съчинена от Дик Елисън и Лори Констабъл. На корицата с големи букви бе написано: „АКО СЕ ХРАНИТЕ — ДЛЪЖНИ СТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА!“ Стю заяви, че Дик иска диплянката да бъде напечатана и раздадена из целия град още преди митинга на осемнайсети, защото вече има петнайсет случая на хранително отравяне в Боулдър, два от които много сериозни. Комитетът единодушно реши Ралф да подготви хиляда бройки и да намери още десет души, които да му помогнат при раздаването.
Сюзън Стърн повдигна друг въпрос от името на Дик и Лори, които нямаха възможност да присъстват лично. И двамата смятаха, че трябва да бъде създаден погребален комитет; според Дик тази точка трябваше да се включи в дневния ред на събранието, но за да не предизвика паника, да се формулира като „разумна необходимост“.
— Всички знаем, че в Боулдър има учудващо малък брой трупове — каза тя, — като се има предвид числеността на населението преди епидемията, но нямаме представа защо е така… не, че има голямо значение. Но все още има хиляди мъртъвци, които трябва да бъдат погребани, ако искаме да продължим да живеем тук.
Стю запита доколко е важен този проблем в настоящия момент и Сю отвърна, че ще стане много сериозен ще бъде в началото на есента, когато завалят дъждовете. Лари внесе предложение идеята на Дик за Погребалния комитет да бъде прибавена като точка в дневния ред на събранието на осемнайсети Предложението бе прието единогласно.