Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
— Скъпа, магазините са пълни с най-различни облекла. Лесно мога да си намеря дрехи с моя размер.
— Какво, да изхвърляш старите си дрехи само защото са се изцапали?
Стю неуверено сви рамене.
— Няма да стане. Това са навици от едно време, Стю. Като кутиите, в които поставяха хамбургерите или бутилките за еднократна употреба. Безсмислено е да започваме всичко отначало.
Той нежно я целуна.
— Добре. Само че следващия път аз ще се заема с прането ясно ли е?
— Съгласна — лукаво се усмихна тя. — И докога ще продължи това? Докато родя ли?
— Докато успеем да пуснем електростанцията. Тогава ще ти подаря най-голямата и лъскава перална машина на света.
— Предложението се приема. — Тя го целуна страстно и той отвърна на целувката й. По тялото й премина топла вълна (не топла, а гореща, не бива да се притеснявам, цялата горя винаги става така, когато ме целуне). Гърдите й се напрегнаха, а в слабините си усети приятна тежест. Промълви задъхано:
— Престани, ако искаш само да поговорим, иначе…
— Може да говорим по-късно.
— Дрехите…
— Хубаво е да покиснат малко — сериозно й обясни той. Франи се засмя, но той притисна устни към нейните. Когато я вдигна на ръце и тръгна към къщата, младата жена усети как силно пече слънцето и се запита: „Беше ли едно време толкова топло? Или това са ултравиолетови лъчи? Или причината е в това, че се намираме много над морското равнище? Така ли е всяко лято? Толкова ли е горещо?“
След миг осъзна, че Стю я съблича, че я милва още докато я носи нагоре по стълбите, като я караше да копнее за тялото му, да го обича.
— А сега седни тук — настоя той.
— Но…
— Говоря съвсем сериозно, Франи.
— Стюарт, изсипах в прането половин кутия „Тайд“, сигурно дрехите ще се втвърдят или нещо такова.
— Не се притеснявай.
Младата жена седна на шезлонг под сянката на навеса. Стю събу обувките и чорапите си, нави крачолите на панталоните си. Стъпи в коритото и тържествено заподскача върху дрехите. Франи безпомощно се закиска.
Стю вдигна поглед и каза:
— Искаш ли да прекараш нощта на дивана в гостната?
— Не, Стюарт — отвърна тя с разкаян вид и отново избухна в смях… докато по страните и започнаха да се стичат сълзи и я заболяха мускулите на корема. Овладявайки се, го запита:
— За какво искаше да поговорим?
— О, да. — Той се разхождаше напред-назад по прането, потънало в пяна. На повърхността изплуваха два чифта джинси и той отново ги натисна във водата. Франи си помисли: „Прилича ми на… о, не, ще се разсмея отново и ще пометна.“
— Тази вечер е първото заседание — заяви Стюарт.
— Имам две кутии бира, соленки, сирене и люти чушлета, които…
— Не става дума за това, Франи. Днес дойде Дик Елис и заяви, че иска да напусне комитета.
— Така ли? — изненада се тя. Дик не изглеждаше като човек, който би избягал от отговорност.
— Каза, че с радост би изпълнил всичко, което му наредим, веднага щом се появи истински лекар, но сега това не е по силите му. Днес го посетили двайсет и пет пациенти, включително една жена с гангрена на крака. Очевидно получила от драскотина, докато се е провирала под ръждив бодлива тел.
— Лоша работа.
— Дик я е спасил… с помощта на медицинската сестра, която пристигна с Ъндърууд. Високо, красиво момиче. Казва се Лори Констабъл. Дик твърди, че без нейната помощ пациентката щяла да умре. Във всеки случай са ампутирали крака й до коляното. Операцията продължила три часа и двамата били изтощени. После довели момченце с гърчове и Дик се побъркал, докато установи дали детето страда от епилепсия, диабет или нещо друго. Дошли няколко пациенти с хранително отравяне. Каза, че хората се хранят с консерви с изтекъл срок и твърди, че ако не разлепим плакати с инструкции как да поддържат хранителните си запаси, мнозина ще умрат. Та за какво говорех? А, още две счупени ръце, един случай на грип…
— Мили Боже! Грип ли каза?
— Спокойно. Това е обикновен грип. Лекува се с аспирин. Никакви черни петна по шията. Но Дик не е сигурен какви антибиотици да предписва. Чете по цели нощи медицински учебници, за да научи повече. Също се страхува, че грипа може да се разпространи и да настъпи паника.
— Кой е заболял?
— Жена на име Рона Хюит. Дошла е пеша дотук от Ларам, Уайоминг. Дик каза, че е само кожа и кости.
Фран кимна.
— За наше щастие тази Лори Констабъл, изглежда, хвърлила око на Дик, въпреки че е два пъти по-възрастен от нея. Смятам, че в това няма нищо лошо.
— Колко великодушно от твоя страна да им дадеш благословията си, Стюарт.
Той се усмихна.
— Във всеки случай Дик е вече на четирийсет и осем и има болно сърце. Точно сега не може да се справи с всичко сам. На практика излиза, че е нещо като студент по медицина. Стю мрачно изгледа Франи. — Много добре разбирам защо Лори си пада по него. Навярно й се струва истински герой. Бил е обикновен селски ветеринар и ужасно се бои да не убие някого. Знае, че всеки ден идват все повече хора и някои от тях са със сериозни заболявания.