Изворът [bg]

— Гейл, доволен ли си, че го направих?

— Да.

Видя, че гледа ръката й, отпусната на ръба на леглото. После коленичи и притисна устни към ръката й, без да я вдига, без да я докосва с пръсти, само с устни. Позволи си по този начин да й признае какво е преживял, докато е била в болницата. Тя повдигна другата си ръка и го погали по косата. Изрече мислено: Гейл, за теб щеше да е по-добре, ако бях умряла, но всичко ще е наред, няма да се измъчваш, няма болка, сравнима с факта, че сме живи — той, ти и аз. Ти си наясно кое е важно на този свят, макар да не знаеш, че си ме изгубил.

Той вдигна глава и се изправи.

— Не искам да те упреквам за нищо. Прости ми.

— Няма да умра, Гейл. Чувствам се прекрасно.

— И изглеждаш прекрасно.

— Арестуваха ли го?

— Пуснат е под гаранция.

— Доволен ли си?

— Радвам се, че ти постъпи по този начин, че го направи заради него. Радвам се, че той го направи. Трябваше да го стори.

— Да. И процесът „Стодард“ ще се повтори.

— Не съвсем.

— А ти искаше шанс да опиташ отначало, нали Гейл? През всички тези години, нали?

— Да.

— Мога ли да видя някой вестник?

— Не. Не преди да оздравееш.

— Дори и „Банър“ ли?

— Най-вече „Банър“.

— Обичам те, Гейл. Ако удържиш докрай…

— Не ми предлагай подкупи. Този въпрос не е между теб и мен. Дори не е между него и мен.

— Между теб и Бог, нали?

— Може да се каже и така. Но няма да говорим за това. Ще говорим едва, след като всичко приключи. Долу те чака посетител. Идва всеки ден.

— Кой?

— Твоят любовник. Хауърд Роурк. Искаш ли да дойде да ти благодари?

Присмехулният тон, с който той изрече най-нелепото нещо в мислите си, й подсказа, че съвсем не е разгадал цялата истина. Отвърна:

— Да. Искам да го видя. Гейл, какво ще стане, ако го направя свой любовник?

— Ще ви убия и двамата. Сега не мърдай, трябва да лежиш по гръб. Лекарят каза да лежиш спокойно, защото имаш по себе си цели двайсет и шест шева.

Той излезе и тя чу как слиза по стълбите.