Изворът [bg]

Замисли се за най-различни дреболии, почувства се безгрижна и… несериозна, абсолютно несериозна. Усети нещо като прояснение, почувства се по-нормално от нормалното, както кристалът е по-прозрачен от въздуха. Бяха съвсем дребни неща: тънката коприна на късата й черна рокля, вдигната над коляното, сгъването на пръстите в обувката, когато мърдаше краката си, профучалият надпис „Дани’с Динър“ със златни букви на тъмна витрина.

Беше много весела на вечерята, дадена от някакъв банкер и съпругата му, видни приятели на Гейл, чиито имена вече не си спомняше. Вечерята в огромната къща на Лонг Айлънд беше чудесна. Всички се зарадваха, че я виждат и съжалиха, че Гейл не е могъл да дойде. Изяде всичко, което й поднесоха. Апетитът й бе страхотен, като в редките случаи в детството й, когато се прибираше у дома тичайки, след цял ден, прекаран в горите и майка й се радваше, защото се страхуваше, че ще стане анемична.

Цялата вечер забавляваше гостите на масата с разкази за детството си и ги разсмиваше. Домакините не помнеха по-весела вечеря. После всички отидоха в салона. През широко отворените прозорци се виждаше тъмното безлунно небе над дърветата и селцата, чак до бреговете на „Ист Ривър“. Тя се смееше и разговаряше, усмихваше се на хората около себе си, излъчвайки топлина, която ги накара да заговорят свободно за най-съкровени неща, обикна тези хора и те почувстваха, че са обичани, обикна всеки човек на земята. Една жена й каза:

— Доминик, не знаех, че можеш да бъдеш толкова прелестна! — а тя отвърна:

— Нямам никакви грижи.

Цялото й внимание беше насочено към часовника. Единствената й мисъл бе, че трябва да си тръгне преди 10:50. Нямаше представа как ще обясни, че си тръгва и какво ще каже за довиждане, но в 10:45 го бе казала учтиво и убедително и в 10:50 кракът й натисна газта.

Караше закрита спортна черна кола с червена кожена тапицерия. Сети се колко прилежно шофьорът Джон лъска червената кожа. От колата няма да остане нищо и затова трябва да е безупречна за последното си пътуване. Като жена за първата си нощ. Така и не се облякох за първата си нощ — нямах първа нощ, само нещо ми бе отнето и усетих вкуса на каменния прах между зъбите си.

На страничното стъкло на колата се появиха тъмни вертикални ивици, нашарени със светещи петънца. За миг се зачуди какво става със стъклото, после се сети, че се движи покрай „Ист Ривър“, а на другия бряг е Ню Йорк. Разсмя се и си каза: не, не е Ню Йорк, това е моя лична картина, залепена на стъклото на колата, всичко това на прозореца до ръката ми сега е мое. Прокара ръка по сградите от Батареята до моста Куинсбъро. Роурк, всичко това е мое и аз ти го подарявам.