Младите лъвове [bg]

„Битката за Ардените“ — така наричаха сега това сражение в списанието „Старс енд Страйпс“. Много хора бяха загинали тогава, ужасна угроза бе надвиснала над Лиеж и Антверпен, а вестниците пишеха за блестящата съпротива, която армията е оказала на настъпващите немци, и поместваха някои критични дописки за Монтгомъри. Сега той не олицетворяваше вече англо-американското приятелство както на четвърти юли, когато бе закачил „Сребърната звезда“ върху гърдите на Ноа… „Битката за Ардените“ беше донесла на Ноа още една бронзова звезда, приближавайки го с още пет точки към уволнението… Той само си спомняше как Ноа стоеше над него и говореше с рязък, неприятен глас: „Пет пари не давам, че си уморен, копай още две стъпки!“, както и бързо въртящите се, гърмящи вериги на танка над калната му каска.

Майкъл погледна към приятеля си. Ноа спеше седнал, прислонил глава на каменната ограда. Лицето му добиваше младежки израз само по време на сън. Русата му брадица изглеждаше съвсем рядка в сравнение с гъстата черна четина на Майкъл, която му придаваше образ на скитник по пътищата между Ванкувър и Маями. Очите на Ноа, които обикновено гледаха с мрачното упорство на човек, опознал света, сега бяха затворени. Майкъл за първи път забеляза, че приятелят му има меки, завити нагоре ресници с изрусени краища — нещо, което придаваше на горната част на лицето му особено нежен вид. Той неочаквано изпита прилив на признателност и съчувствие към този спящ младеж, закътан в тежкия мръсен шинел и опрял облечените си във вълнени ръкавици ръце на цевта на карабината… Загледан в спящия Ноа, Майкъл изведнъж разбра колко усилия трябва да полага този нежен юноша, за да поддържа своята спокойна самоувереност, да взема подходящи и рисковани решения като опитен войник, да воюва смело и същевременно благоразумно, като спазва всички военни разпоредби, за да остане жив в тия дни, когато смъртта така безжалостно коси хората на фронта. Изрусените краища на миглите на това обезобразено от юмруци лице трепнаха леко и Майкъл неволно си представи с какво умиление и скръб Хоуп е наблюдавала тия момински клепки на мъжа си след неговите ръкопашни битки в ротата. На колко години беше Ноа? Двадесет и две, двадесет и четири? Съпруг, баща и войник… Той бе имал двама приятели, но и двамата бяха загинали… Да, Ноа имаше нужда от приятели така, както другите се нуждаят от въздух. И ето сега, забравил собствените си страдания, той се мъчеше отчаяно да спаси живота на несръчния стареещ войник на име Уитикър, който, изоставен на собствената си съдба и лишен от опитност, сигурно би стъпил на мина, би се изложил на куршумите на немски снайперист или поради ленивостта си би станал жертва на немския танк в плиткия окоп… — Бифтеци и червено калифорнийско вино за негова сметка веднага след като прехвърлят пропастта, в която животът приличаше на халюцинация; да, още първата вечер след края на войната… Това изглеждаше невероятно, и все пак трябваше да стане… Майкъл притвори очи, обхванат от чувство за някаква огромна и мъчителна отговорност.