Операция „Червена буря“ [bg]

— Ние сме добре, шкипер. Изпратих Гарсия да ви прикрива.

— Добре, момчета, към нас е тръгнала въздушна поддръжка. Аз… — Сянката се появи отново. Едуардс пусна радиостанцията, прицели се и изстреля три куршума, без да улучи фигурата, която отново залегна. — Никълс, имаш ли нужда от помощ?

— Двама от нас все още могат да стрелят. Страхувам се, че вашето момче Роджърс е мъртво. Там… — Връзката беше прекъсната за малко. — Добре, добре. Убихме един, а другият се оттегля. Внимавайте, лейтенант, на петдесет ярда от вас по левия ви фронт има двама.

Майк погледна встрани от скалата си и някой стреля по него. Той отвърна на изстрела без да улучи.

— Здрасти, шкипер! — Гарсия се хвърли на земята до лейтенанта си.

— Двама лоши от тази страна — посочи Едуардс. Редникът кимна и се премести наляво зад прикритието на хребета. Той беше изминал тридесет фута когато една мина падна на четири крачки зад него. Гарсия падна на земята и повече не се помръдна.

„Не е честно, не е честно. Доведох го чак дотук и просто не е честно!“

— Смит, Гарсия е убит. Върни се тук. Никълс, ако можеш да се преместиш до моята позиция, направи го! — Той остави радиостанцията и взе спътниковия предавател. — Звездна база, тук Хрътка. Кажете на птичките си да побързат.

— Остават още две-нула минути, Хрътка. Четири A-7. Изпратили сме ви още помощ, но тези ще стигнат до вас първи.

Едуардс взе автомата си и отиде до Гарсия. Редникът все още дишаше, но гърбът и краката му бяха натъпкани с осколки. Лейтенантът пропълзя до хребета и видя един руснак да прикляква на около тридесет фута от него. Майк се прицели и пусна два откоса. Съветският войник падна и при падането си натисна спусъка на оръжието си, което изстреля дълъг откос и куршумите минаха само на един ярд от Едуардс. Къде беше вторият? Майк надигна глава и видя някакъв предмет с размера на бейзболна топка да лети във въздуха. Той се хвърли назад и гранатата падна на десет фута предишната му позиция. Майк се претърколи надясно и пропълзя обратно до хребета.

Руснакът отново беше изчезнал, но лейтенантът видя, че другите бяха стигнали до подножието на хълма му и сега тръгваха нагоре към него. Вторият — ето го! Той се спускаше надолу по склона, като очевидно влачеше със себе си свой ранен другар. Минохвъргачката започна да прикрива отстъплението му, засипвайки с мини зоната зад него.

— Добре ли сте, лейтенант? — Беше Смит. Сержантът беше ранен в ръката. — Онзи, който стреля с тази минохвъргачка трябва да е руският Дейви Крокет!

Никълс се появи три минути по-късно. Той не беше получил нито драскотина, но редникът от Кралската морска пехота, който бе дошъл с него кървеше в стомашната област. Едуардс погледна часовника си.

— Ще получим помощ по въздуха след десетина минути. Ако останем събрани на едно място те ще могат да стрелят навсякъде около нас.

Останалите заеха позиция на петдесетина ярда от лейтенанта. Майк хвана Вигдис за ръката и я натика между две канари.