Сексът и комунизмът 2

Генералът слушаше безизразно, отвори един шкаф, вграден в ламперията на стената, и извади бутилка „Джони Уокър“, черен етикет. Наля щедро на Колев и на себе си.

- Да пием по едно, не се ядосвай... Ще го оправим, само да смее да си отвори устата... Не го мисли сега, радвай се на красивата си жена, пък и неочаквано внуче ще имаш! Голям късметлия си, ей! Наздраве!

Тежките чаши от гравиран чешки кристал звъннаха и двамата мъже отпиха големи глътки. Колев обаче не го свърташе, не това искаше да чуе. Стана прав, заразхожда се напред-назад по мекия персийски килим. Отпи още една голяма глътка, спря и се втренчи във Везенков.

- Защо да чакаме, Боре?

Везенков се засмя и отпусна възела на вратовръзката си.

- Орлине, не може да избием всички невъзвращенци все пак. Знаеш, че струва много пари, огромна организация е, за всеки от тях трябва да вербуваме хора оттатък, а вербуването означава да намериш смели и алчни продажници, знаеш как е... Пари се намират, но смелостта е рядкост.

Колев го погледна с тежък поглед, смръщи вежди. Генералът нещо не дооценяваше ситуацията. Каква беше тази мекушавост.

- Знам, но това, което сега ни излиза скъпо, някой ден може да ни коства всичко.

- Да изчакаме - меко, но категорично отговори Везенков и изпи на екс питието си, давайки знак, че разговорът е приключил.

- Другата седмица сме на лов, нали?

Колев също метна уискито си на екс.

- Естествено... Ще ти звънна в сряда да се уговорим къде и с кого. Бие ми се глиган.

Излезе от Министерство на вътрешните работи и се опита да си поеме дълбоко дъх. Августовската жега беше плътна като в сауна. Освободи шофьора си, имаше нужда да се поразходи. Тръгна по „Паренсов“ към Парка на свободата, зеленината и прохладата щяха да му помогнат да се успокои.