Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Не биваше да губи повече време. Прибра сабята в колчана, извади Скритото острие, приближи се неусетно като истински вълк зад единия, улови го силно изотзад и му преряза гърлото. Той умря тутакси и без да гъкне, а Ецио внимателно пусна безжизненото му тяло на пода. Размисли дали да не отвлече другия, но нямаше време за разпити. Може би наоколо дебнеха още от хората-вълци, а не беше сигурен, че са му останали сили за нови битки. Долавяше паниката на другия мъж и чувството не го подведе — той заряза ролята си и подвикна тревожно в безмълвния мрак:
— Сандро?
Оттук нататък беше лесно да го открие. Оставаше само да прониже беззащитното му гърло. Този път обаче мъжът се извъртя и трескаво размаха стоманените си нокти. Ецио си спомни, че създанията не носят ризница под театралните си одеяния, прибра Скритото острие и с по-голямата и по-грубовата кама с назъбен ръб разпори гърдите на противника. Сърцето и белите му дробове проблеснаха на фона на тлеещия огън. Последният човек-вълк се строполи ничком и заби лице в жаравата. Миризмата на горяща коса и плът едва не задуши Ецио, но той отскочи назад и надмогнал страха, възможно най-бързо си проправи път обратно към свежия нощен въздух.
Щом излезе навън, откри, че хората-вълци са оставили коня му непокътнат. Твърде сигурни навярно, че са го уловили в капан, не си бяха направили труда да го убият или да го отвържат и прогонят. Ецио го освободи, но осъзна, че трепери прекалено силно, за да го яхне. Хвана го за юздата и го поведе към Диоклециановите бани. Надяваше се Макиавели да е там, при това добре въоръжен. Де да беше у него пистолетът от Кодекса или пък някоя от пушките, крито Леонардо бе изобретил за новия си господар! Утешаваше се със задоволството, че все още е способен да печели битки благодарение на ума и тренираното си тяло — две неща, от които никой не би могъл да го лиши, стига да не го заловят и измъчват до смърт.
По краткия път към баните беше нащрек и от време на време се сепваше от сенките — нещо, което не би му се случило на младини. Мисълта, че се е добрал дотук жив, не го успокояваше. Ами ако го дебне нова засада? Ако създанията са изненадали и Макиавели? Дали той знаеше за Secta Luporum?
И кому служеше всъщност?
Стигна невредим мрачната огромна руина — паметник на изгубена епоха, когато Италия е властвала над света. Не се долавяше и следа от човешко присъствие, но Макиавели излезе иззад едно маслиново дърво и го поздрави мрачно.
— Какво те задържа?
— Пристигнах преди теб. Но… ме забавиха — изгледа го Ецио безизразно.
— Какво искаш да кажеш?
— Някакви смешници в театрални костюми. Звучи ли ти познато?
Макиавели впи очи в него.
— Предрешени като вълци?
— Значи знаеш за тях.
— Да.
— Защо тогава предложи да се срещнем тук?
— Да не би да намекваш, че…?
— Какво друго да мисля?
— Драги Ецио. — Макиавели пристъпи напред, — уверявам те, кълна се в Кредото ни, нямах представа, че ще са тук. — Той замълча. — Все пак си прав. Търсех място далеч от хорските очи, но не си дадох сметка, че те също обичат уединението.
— Или са били предупредени?
— Ако подлагаш на съмнение почтеността ми…
Ецио махна нетърпеливо с ръка.
— О, стига! Чака ни достатъчно работа. Не бива да спорим.
Всъщност разбираше, че се налага да се довери на Макиавели. И засега нямаше причини да не го прави. Реши обаче занапред да играе по-предпазливо картите си.
— Кои са те? Какво са? — попита той.
— Сектата на вълците. Понякога се наричат следовници на Ромул.
— Не трябва ли да се отдалечим оттук? Успях да отнеса някакви листове от леговището им и нищо чудно да се върнат да ги търсят.
— Първо ми кажи дали взе писмото и какво друго ти се случи. Изглеждаш така, сякаш се връщаш от война.
Ецио му разказа и Макиавели се усмихна.
— Съмнявам се, че ще се върнат тази нощ. Ние сме двама обучени, въоръжени мъже, а ти, изглежда, добре си ги поразтърсил. Чезаре ще се ядоса. Не разполагаме с достатъчно доказателства, но смятаме, че създанията са наемници на Борджия. Банда псевдоварвари, които от месеци тероризират града.