Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Щеше да започне фиестата от площад „Жирардели“, ей така, за сверка на мерника, за да си припомни къде беше живял и защо Сан Франциско е най-великия град в Западното полукълбо. Спускайки се надолу към центъра, щеше да свърне през заведението на Лефти О’Доул, за да опита говеждото печено с царевични питки. После нямаше да е зле да направи една спирка близо до Съдебната палата при Лу Гърка, свърталището на правните криминалисти, където — благодарение на Левън Коупс — той се радваше на всеобщо уважение.
Какъв прекрасен град! Възможностите бяха безброй. Изпълнен с прилив на сила, която се дължеше и на факта, че извън вноската от четирийсет и пет хиляди на Левън, беше спастрил в брой две хиляди долара извън сметката си, преди още Лидия да разбере за тях и да се опита да ги присвои, той щеше да обикаля с такси заведенията — таверната „Аби“, „Литъл Шамрок“…
Към десет и петнайсет Уес вече бе гаврътнал няколко халби черна бира, преборил се бе с някакво забележително блюдо, съдържащо тонове холестерол и беше приключил три продължителни беседи с някакви много интересни хора. Разговорите наистина бяха много завладяващи, въпреки че сега подробностите му се губеха. А шофьорът на таксито Ахмал се беше превърнал в най-добрия му приятел — и как иначе, след като до момента бе изкарал сто и четирийсет долара. Сега Ахмал бе паркирал таксито зад най-близкия до „Литъл Шамрок“ ъгъл и щеше да го чака там, ако се наложеше, чак до зори.
Да си пробиеш път през тълпата в заведението се оказа истинско изпитание, но Фаръл прояви упоритост. Познаваше добре мястото, защото на път за вкъщи минаваше покрай него. Малко, добре поддържано, без разни папрати, това заведение беше най-стария бар в града — открито още през 1893 година! Отпред винаги имаше народ, но Фаръл знаеше, че отзад се намира и друго, закътано помещение, застлано с килими, върху които бяха разположени канапета и люлеещи се столове — приличаше съвсем на дневна, макар и не точно като неговата.
Тъй че той спокойно се промъкваше към това помещение в дъното. Имаше сервитьорки, нещо необичайно за работен ден, и той се сдоби с една бира „Бас“, още преди да измине двайсет крачки. Джубоксът не оставяше хората да си кажат и дума, особено тази вечер. Направо лудница. Едва сега през шума на тълпата успя да долови мелодията на „В какво вярва глупакът“. Съвсем подходящо, помисли си той.
И изведнъж я видя.
Съзря я през танцуващата тълпа, беше седнала на облегалката на едно канапе, подпряна на ръцете си, цялата изтъкана от главозамайващи извивки, единият ѝ крак бе подгънат под нея. За възрастта ѝ нищо не можеше да каже, освен че бе голямо момиче — а и това нямаше значение.
Тя просто го срази.
Фаръл се обърна, отпи глътка от бирата, провери дали не е много пиян, реши, че всичко е в норма, а после отново впи поглед в нея. Дявол да го вземе, тя все още изглеждаше великолепно — тъмна коса, пълна с червеникави отблясъци, великолепна кожа. Лицето ѝ излъчваше живот, ето в това беше тайната. Щом се засмееше, усмивката ѝ озаряваше всичко наоколо.
Той направи още една крачка. Тя си приказваше с мъж и жена, настанили се до нея на кушетката. Внезапно жената скочи — и тя изглеждаше фантастично — и се насочи към близката тоалетна. Уес пристъпи още по-близо.
Тя се плъзна от облегалката на канапето и зае опразненото от жената място до един добре изглеждащ мъж. Прегърна го. Ами, може би не… после погледна право към Уес.
— Харесва ми ризата ти. — И добави: — Това е по-големия ми брат, Лари. Като малък беше много забавен. — Потупа облегалката на канапето, Уес се придвижи дотам и седна на предишното ѝ място.
— Уес — протегна ръка той и тя я стисна. После се обърна към мъжа: — Как я караш, Лари?
— Лари е къркан. Сега Сали ще го заведе вкъщи. Сали е жена му. Току-що отиде до тоалетната. А аз съм Сам. Аз оставам.
Получи се така, че и тя не остана дълго в заведението. По всичко личеше, че само бе чакала някой като Уес, който да я изведе навън и да я спаси от безцелното нощно къркане. След като изпиха по една бира, изскочиха прегърнати на улицата, а там, на Девета улица зад ъгъла ги чакаше Ахмал. Това силно впечатли Сам.
Когато Ахмал ги закара до нейното жилище, той му плати сметката и петдесет долара отгоре и се забави малко, за да инструктира своя нов приятел да почака още час и при положение че Уес не се появи, да си тръгва и хиляди благодарности за чудесните спомени.
Когато вратата се затвори след тях, те се озоваха в едно наистина уютно място — просторна стая с нисък таван, старомодни тухлени стени, вградени етажерки, подредени с много вкус, и печка за дърва.