Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Този Лондон се е наводнил по време на буря през 1972 година — обясни Пол Маккейб. — Преместили са столицата в Бирмингам.
Еверет се изправи несигурно. Водата се оттичаше през мрежестия под, от решетките падаха капки.
— Добре сме — каза Колет, като местеше поглед от монитор на монитор. — Не изгубихме нищо важно. Всички главни системи работят. Имаме готовност за скок.
— Много се радвам за теб, но това не важи за обувките ми — изсъска Шарлът Вилие.
Еверет завъртя друг набор от координати. Порталът на Хайзенберг беше готов за нов междувселенски скок.
— З1 — каза той.
— Не! — нареди Ибрим Керим. Гласът му отекна в помещението. Пръстът на момчето се поколеба над бутона СКОК. — Не, млади господине. Този свят е под карантина. Достъпът до него е напълно забранен, за постоянно.
Еверет му отправи предизвикателен поглед. Очите на Керим устояха. Момчето замахна с ръка над екрана на Доктор Квантум. Едно, две, три… — Той завлече случаен отрязък от кода върху контролния панел. — … точно ти. Пръстът му се заби в бутона. Порталът на Хайзенберг се отвори. Екипът в контролната зала погледна към пейзажа от червени дюни под индигово небе. Луната беше огромна и ужасяващо близка на хоризонта, с размерите на протегнатата длан на Еверет. От портала върху рампата се стече шепа пясък. Пустошта не беше абсолютна. В далечината нещо нагъваше хребета на силуета на дюната под чудовищната луна. През пясъчното лице на възвишението с невероятна скорост се плъзна зигзагообразна вълна. Войниците пристъпиха напред с насочени автомати. Пясъкът набъбна; нещото под него излизаше на повърхността. После на повърхността изскочи нещо тъмно. Порталът се затвори.
— Къде беше това? — Ибрим Керим.
— Не бих могъл да кажа — отговори Еверет. — Но се намира в същата точка, където отворих портала и на вашия свят. Тук нямаше Лондон. Мога да отворя портал до всяка Земя в мултивселената. — Едно последно завъртане на Инфундибулума. Той завлече кода. — З3. Вашият свят, мис Вилие.
Светлините помръкнаха, въздухът забръмча и Порталът на Хайзенберг се отвори към дълга зала с висок свод и стоманен панорамен прозорец в дъното. Отвъд прозореца имаше облаци; хората в залата бяха като миниатюрни тъмни насекоми на фона на необятното небе. През небето се движеше огромен мрачен обект, голям като връхлитаща планета.
— Наистина умен младеж сте вие, мистър Синг — каза Шарлът Вилие. Ледът в гласа ѝ накара всички да се обърнат. Пистолетът, който Еверет по-рано бе зърнал в дамската ѝ чантичка, сега се намираше в ръката ѝ. В ръката ѝ, насочен към него. — Видяхме достатъчно салонни номера. Инфундибулума — заповяда тя.
— Какво означава това, специален пратеник? — прогърмя гласът на Ибрим Керим.
В тази секунда на колебание Колет се хвърли от мястото си към Шарлът Вилие и я удари по ръката. Пистолетът престана да сочи към момчето.
— Бягай, Еверет, сега!
Еверет Синг пъхна Инфундибулума под мишницата си, кимна за сбогом на Колет — единственото, което можеше да направи за нея — и се гмурна в кръга в центъра на черната плоча.
Порталът на Хайзенберг се затвори.
12.
Изобщо не заболя. Това изненада Еверет. В представите му имаше физическо усещане за напускането на една вселена и пристигането в друга. Някаква вълна от агония, трансформация, която преминава през тялото ти, усукване на всяка негова частица, чувството, че те разглобяват до самите атоми, до самите суперструни, че те разпръскват до всяко кътче на мултивселената, а след това отново те събират цял. Може би поне леко прилошаване, дори неотложна необходимост да повърнеш. Нищо. Като да прекрачиш от една стая в друга. Изобщо не болеше. Онова, от което го заболя, и то доста, беше ударът в земята от другата страна.
Еверет се блъсна в З3, и се блъсна здравата. Хората се разбягаха от хлапето, което се появи от нищото — откъде беше дошло, някой забеляза ли? — и се изпързаля по пода. Изправи се замаяно на крака. Нещо го пронизваше от лявата страна на гръдния кош. Нещо се беше разклатило там. Ребро. Не ребро. Порталът на Хайзенберг се бе затворил още докато ставаше. Разполагаше само с няколко мига, преди З10 отново да отворят портала, за да го заловят. Бягай, скрий се. В коя посока? Къде можеше да отиде? Еверет се обърна и пристъпи през точката в пространството, където се беше отворил порталът. Реверсивна психология: ако преминеш в определена посока, най-естественото за тях е да допуснат, че ще продължиш да ходиш в същата посока. Върни се по стъпките си.