Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Трябва ми достъп до системата ви — каза той.
Шарлът Вилие отвори устни, за да протестира, но Пол Маккейб бързо подаде на Еверет един малък дигитален дисплей.
— Не се бави, кодът се променя на всеки трийсет секунди.
Еверет извади Доктор Квантум от раницата. Откри безжичната мрежа незабавно. Кодът за достъп дори няма време да се промени. И вътре. Немарлива сигурност. Ключът отваряше всичко; достъп до безжичната мрежа, достъп до Портала на Хайзенберг, всичко. Пол Маккейб и неговите специални пратеници трябваше да се чувстват доста добре защитени от хакери при цялата тази скала наоколо и добре въоръжените Войници-в-Черно.
— Как да задействам Портала на Хайзенберг?
— Е, ами, хм… Еверет, наистина не мисля, че…
— Не виждам нищо лошо в това младият джентълмен да получи достъп до управлението на портала — каза Ибрим Керим.
Пол Маккейб незабавно сведе глава и се оттегли от Еверет и неговия компютър. Колет показа на момчето как да работи с интерфейса.
— Доста е просто — обясни тя, като извика един прозорец с форми за въвеждане на данни. — Само три числа. Кога, колко дълго и къде. На практика таймерът е предохранителна мярка за скоковете от портал до портал, за да не преминеш през портал, който вече е отворен някъде другаде. Нямаме представа какво ще се случи при такъв сценарий.
— Не възнамерявам да извършвам скок от портал до портал — каза Еверет.
Той позиционира контролния панел на портала на Хайзенберг в ъгъла на Доктор Квантум и отвори Инфундибулума.
— Божичко — прошепна Колет.
Мис Вилие я изблъска настрана от нетърпение да погледне картата на всички вселени, познати и непознати. Сиянието на екрана освети лицето ѝ в мъртвешки синьо. Устните ѝ помръдваха, докато се мръщеше към многоизмерната мрежа от възли.
— Седемизмерна възлова топология трета степен — измърмори тя. — Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-голяма става.
Еверет дръпна рязко Доктор Квантум надалеч от очите ѝ и се обърна към портала на Хайзенберг. Настрои таймера на петнайсет секунди. После увеличи изгледа в Инфундибулума, грабна част от кода дълбоко в математическата репрезентация и го позиционира в лентата с адреса на крайната цел на скока. Светлините помръкнаха. Камерата забръмча от внезапния приток на мощност. Порталът на Хайзенберг грейна като коледна елха, отрупана със светодиоди. Жълти предупредителни светлини премигваха и се въртяха. Пол Маккейб се приведе над един от компютърните монитори:
— Мили Боже! — възкликна той. — Мили Боже!
Ибрим Керим се приближи и застана до Еверет. Върху Доктор Квантум се появи нова опция, голям зелен бутон, означен с думата СКОК.
— З2 — каза Еверет. — Вашият свят. Вашият град, на разстояние пет мили от вашия портал.
Той натисна бутона СКОК. Празният кръг в центъра на плочата се превърна в светлина. Хората вдигнаха ръце, за да предпазят очите си. Шарлът Вилие извади от чантата си чифт кръгли очила с тъмни стъкла и ги сложи.
Порталът на Хайзенберг се отвори. Вятърът от друг свят блъсна всички и подметна парче вестник надолу по металната рампа. Порталът на Еверет се бе отворил под сенчеста колонада. От едната страна се виждаше редица от магазини, а от другата колони, отвъд тях — високи коли и дълги трамваи. Някаква жена в дълга рокля с бухнали ръкави беше спряла стреснато и се взираше. Жената изпусна слънчевия си чадър. Вдигна шокирано ръка към устата си. Еверет ѝ помаха за поздрав.
Порталът на Хайзенберг се затвори. Генераторите заработиха по-спокойно. Светлината отново стана нормална. Ибрим Керим се наведе, за да вдигне парчето вестник.
— Днешният брой на „Дейли Интимейтър“ — рече той. — Четох го със сутрешното си кафе.
Еверет завъртя Инфундибулума и избра нова карта. Завлече кодовете в прозореца за настройка на скока. През долната част на екрана се запълни една червена лента: кондензаторите на Портала на Хайзенберг се презареждаха. Бутонът с надпис СКОК оживя.
— З8 — каза Еверет. — На три, две, едно.
Камерата за скокове отново беше залята от ярка светлина. Порталът на Хайзенберг се отвори. Еверет зърна купола на катедралата „Св. Павел“, грозната архитектура на Патерностер Роу, приличаща на уста с развалени зъби. Сетне от портала започна да изригва вода, която заля рампата, успя да повали Еверет и притисна Ибрим Керим, Шарлът Вилие и Пол Маккейб към бюрата. Еверет с всички сили опитваше да задържи Доктор Квантум над водата. В този момент Порталът на Хайзенберг рязко се затвори.