Ангелите не оцеляват на леда

Като финал на работното съвещание Тимур Ахмедович нареди на оперативните работници да хвърлят всички сили за отговора на въпроса откъде, кога и при какви обстоятелства Ламзин се е сдобил с пистолет.

— Ти изясни ли дали е получавал разрешение за притежаване на оръжие? — попита следователят Фьодор.

— Не е получавал — моментално отговори той.

— Значи веднага отхвърляме легалните начини — кимна Баглаев. — Работим само по нелегалните. Трябва да търсим и да разпитваме всички поред. Може Ламзин да е питал някого откъде може бързо да намери незаконно оръжие.

— Ако можехме да знаем точно какво оръжие е имал — жално изхленчи Фьодор. — Девет милиметра — това е всичко, което знаем. А тия, деветмилиметровите, са безброй! Кога балистиците ще дадат отговор?

Следователят, за радост на Дзюба, погледна Улянцев като да беше малоумен.

— Ти да не работиш за първи ден? Като дете си, ей богу! По-рано от седмица балистиците няма да ни дадат отговор. Така че ще трябва да почакаме. Разбира се, аз се обаждах, молих да го направят по-бързо, но каква полза? Не се е родил още следовател, който да не се обади на експертите и да не помоли за по-бърза работа. Така че за „по-бързо“ чака същата опашка като за всички други експертизи.

— Но поне обещаха ли? — с надежда попита Фьодор.

— Обещаха — позасмя се Баглаев. — Но не особено твърдо. Така че на твое място не бих разчитал на бърз резултат.

По пътя към къщи Роман прехвърляше в паметта си всеки момент от разговора в кабинета на следователя, възстановяваше си всяка реплика в опит да напипа онази единствена възможност, която ще му позволи, без да нарушава субординацията, все пак да измести работата по разкриването на убийството в друга посока. Може би Тимур Ахмедович не забелязва очевидното по някакви причини? Може би той, Роман Дзюба, трябва да използва някакви по-силни аргументи, да намери някаква нова информация, която позволява ситуацията да се погледне под друг ъгъл?