Вещиците от Йист Енд [bg]

Подготвителното училище „Слънчева светлина“ се намираше в две ниски плажни вили, заобиколени от метална ограда.

Когато Джоана вземаше Тайлър следобед в ръцете си, той винаги държеше някакъв артпроект — нещо, което бе направил собственоръчно. Това можеше да бъде фигура от макарони, залепени върху пластмасова чиния за еднократна употреба, или нов държател за тоалетна хартия. Имаше и весел седмичен бюлетин с допълнителни приложения — фотографии или видеоклипчета на деца, играещи в пясъчника. Беше чудесно училище — чисто и безопасно, и Тайлър обичаше да ходи в него. Джоана забрави кода на входната врата и с едно махване на ръката бързо я накара да се отвори. Нямаше време за бавене. Искаше да види момченцето и то веднага. Не спираше да си повтаря, че не бива да се поддава на паниката, но мислите й препускаха, подгонени от всевъзможни страхове. Имаше толкова много заболявания, които биха могли да засегнат децата в днешно време. Цяла плеяда от нелечими грипове и загадъчни заболявания, които могат да атакуват неукрепналата имунна система на едно мъниче! Тя тичаше, въобразявайки си най-лошото: свински грип, менингит или стафилококова инфекция. Мери беше в кабинета си и виждайки Джоана, се изправи.

— Той е добре, добре е… но все още плаче. Не исках да те тревожа излишно, но си помислих, че все пак е по-добре да го направя… — каза директорката с извиняващ се тон.

В този момент една от възпитателките, пълничка, но много приветлива жена, родом от Ямайка и фаворитка на Тайлър, влезе в кабинета с плачещото момченце в ръцете си. Личицето му беше зачервено, а големите сълзи се търкаляха по пухкавите му бузки. Тайлър притискаше дясното си ухо и продължаваше да плаче.

— Съжалявам, но опитахме всичко — извини се възпитателката. — Няколко деца се оказаха с неприятна инфекция, която ще ги задържи вкъщи за няколко дни. Може би Тайлър се е заразил от същата.

— И ако това е ушна инфекция, то тя наистина е много болезнена — допълни Мери. — Мислехме да се обадим на „Бърза помощ“, но той няма висока температура и не повръща, затова решихме, че е най-добре да го види неговият педиатър.

— Разбира се — веднага се съгласи Джоана, вземайки плачещото момченце на ръце и целувайки мокрите му от сълзите бузки. — Тайлерино — нежно каза тя — всичко ще бъде наред, мъничкият ми. — След което бързешком благодари, сбогува се и излезе от директорския кабинет, скърцайки с градинските си галоши по чакълената пътечка.

Кабинетът на педиатъра се намираше само на няколко преки от училището, което се указа удачно, защото в бързането си Джоана забрави, че не дойде в „Слънчева светлина“ с колата. Сестрата бързо ги придружи до стаята за прегледи. Тайлър все още плачеше, но вече много по-тихо, явно изтощен от хлипането и подсмърчането. Блузката му беше мокра от сълзи и пот. Джоана здраво го държеше за ръката, надявайки се Мери да не е сгрешила. И че това се дължи на проста настинка, съпроводена с леки усложнения. Докторът, който преглеждаше и нейните две момичета, когато бяха малки, внимателно прегледа Тайлър. Разбира се, дъщерите й никога не са били болни — нито веднъж през всичките си животи. Като безсмъртни, те и трите имаха имунитет към всички вируси.